Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
След няколко часа липсата на сън и цялостната умора започнаха да се проявяват. Миранда се затрудняваше да съсредоточава мислите си. В миналото би започнала да си говори сама или с Мин. Сега разполагаше със спътница, макар и досадна, която можеше да отговори. Всъщност трябваше да знае, че всеки разговор с метаморфа щеше да свърши не по-различно от последния — с гневно мълчание — но желанието да чуе нещо друго от неспирния вятър бе повлияло на преценката й.
— Имаш ли си име? — запита девойката.
— Не ми трябва име. Имената са за безличните маси, тези като теб, които не са достатъчно уникални, за да се различават по същината си.
За миг Миранда се възхити на умението й да съсредоточава толкова много снизходителност в толкова малко думи.
— Ако нямаш име, тогава как би предпочела да се обръщам към теб? — запита момичето през стиснати зъби.
— Бих предпочела изобщо да не го правиш — дойде предвидимият отговор.
— Е, все някога ще се наложи. Защо да не ти измисля аз название?
— Защото имената са етикети, а предназначението на етикетите е да предлагат описание. Не запазвам конкретна форма за достатъчно продължително време, за да може някое название да бъде определено като подходящо. Съвършенството е единственият термин, доближаващ се до съответствие, но дори и той е неподходящ, защото съвършенството е статично, а аз съм в постоянна промяна.
— Наречи го ограничение, но изпитвам затруднения да разговарям с ненаименувано същество. Поне ще ми позволиш ли да избера име, с което да се обръщам към теб?
— Очевидно е, че не ще мирясаш, докато не позволя да бъда унизена по подобен начин. Тъй като твоите мисли и действия нямат абсолютно никакво значение, мога да допусна да ми прикачиш звание, щом ще помогне на размътения ти разсъдък — отстъпи тя.
— Ти си жена, нали? — запита Миранда.
— По принцип приемам женска форма — поправи я Избраната.
— В такъв случай ще те наричам Саманта.
— Недопустимо.
— Нали нямаше значение? — изръмжа девойката.
— Няма да бъда асоциирана с толкова простовато име. Избери нещо по-подобаващо — отговори метаморфозиращата.
— Тогава… Алексия — предложи Миранда, усещайки, че аристократичното й алтер его до голяма степен е сходно с Избраната.
— Не.
— Гуендолин — продължаваше момичето.
— Не.
— А какво искаш?
— Нещо изразяващо същината ми. Аз съм променлива, аз съм вечна, етерна…
— Тогава да те наричам Етер? — запита девойката.
— Етер… Етер — повтори създанието, сякаш опитваше звука. — Не бих го нарекла уникално, но ще свърши работа.
Миранда се усмихна над малката победа.
— Етер, защо ти е необходимо да се превъплътиш в малка форма, за да се възстановиш? Защо просто не стъпи сред някой огън както преди?
— Предполагам не трябва да се чувствам изненадана. Допуснах една-единствена отстъпка и сега очакваш да отговарям на всяко твое питане — каза Избраната.
— Не е нужно да отговаряш, ако не желаеш — с въздишка рече Миранда.
— Не, не. Ще отговоря. Може би ако поработя над невежеството ти, ще се превърнеш в по-разбрано създание. Изисква се голямо напрежение, за да съществувам под формата на вятър, огън или вода, каменната форма не изисква усилия за самото си поддържане, но за сметка на това въпросните усилия отиват за движение, а и възстановяването е много бавно. С нищожното количество енергия, което ми бе останало, ако бях приела огнен облик, щях да премина границата на издръжливостта си и да изгубя изцяло форма, преди да съм открила достатъчно чист или ясен пламък, от който да се захраня. Ако бях приела каменната есенция, би се наложило да остана неподвижна в продължение на много месеци, за да събера нужната ми енергия. Въплъщавайки се в дребно, простовато създание, мога да възстановявам силата си с приемлива скорост, без същевременно да стана безпомощна.
— Не се изискват усилия да поддържаш формата на катерица? — запита момичето.
— Изискват се, но разходът на енергия е по-малък от възстановеното количество. Всичко по-просто и по-дребно от… да речем, едър кон, ще ми позволи да се възстановя. Всичко по-голямо е изтощаващо.
— Нуждаеш ли се от храна или сън?
— Само ако остана като пълен дубликат на създание с подобни ограничения за достатъчно продължителен период, достатъчен да предизвика такава цена. Обикновено изменям формата, за да избегна тези слабости.