Падение и подем

Нямах представа какво да правя с подкреплението, което ще пристигне от Бялата катедрала, но посланието вече беше изпратено и оставаше само да се надявам, че всички заедно все ще измислим нещо. Дотогава вече можеше да сме хванали жар-птица и в главата ми да се е оформил някакъв план. Не бях способна обаче да мисля за твърде далеч напред. Всеки път, щом опитвах, ме обземаше паника. Все едно пак се озовавах под земята, където не ми достигаше въздух и очаквах всеки момент светът да се срути отгоре ми.

Нашата група потегли на зазоряване, докато другите още спяха в дъното на кратера. Само Миша беше буден и ни изпроводи с укоризнен поглед, замеряйки с камъчета корпуса на „Водния бик“.

– Ела насам – махна му Мал. Отначало помислих, че Миша ще откаже да помръдне, но той все пак се дотътри към нас, вирнал брадичка нацупено. – Още ли е в теб златната игла, която ти даде Алина?

Миша кимна отсечено.

– Нали знаеш какво означава тя? Ти си войник. Войниците не ходят, където си поискат, а където има нужда от тях.

– Вие просто не ме щете с вас.

– Не, ти си необходим тук, за да се грижиш за останалите. Знаеш, че Давид е безпомощен, а и Адрик ще има нужда от опора, нищо че не си го признава. С него трябва да действаш много предпазливо и да му помагаш, без да даваш вид, че го правиш. Ще успееш ли?

Миша сви рамене.

– Искаме да се грижиш за тях така, както се грижеше за Багра.

– Ама аз не съм се грижил за нея.

– Напротив. Ти я наглеждаше, създаваше ù удобства и я остави да си тръгне, когато тя го пожела. Постъпи както се полага, макар да те заболя. Така правят войниците.

Миша го изгледа изпод вежди, сякаш обмисляше думите му.

– Трябваше да я спра – каза най-накрая и гласът му се пречупи.

– Ако го беше направил, сега нито един от нас нямаше да е тук. Благодарни сме ти, че свърши най-тежката работа.

Миша се намръщи.

– Давид е същинска неразбория.

– Вярно си е – съгласи се Мал. – Е, можем ли да разчитаме на теб?

Миша отклони поглед. Изражението му все още беше угрижено, но той отново вдигна рамене.

– Благодаря ти – каза Мал. – Може да започнеш още сега, като кипнеш вода за закуска.

Миша отсечено кимна, после хукна обратно през дребния чакъл да донесе вода.

Мал ме погледна, премятайки торбата през рамо.

– Какво?

– Нищо. Просто... много добре се справи.

– Навремето Ана Куя намери как да ме откаже всяка вечер да мрънкам да не гаси лампата.

– Така ли?

– Така – отвърна той и пое нагоре. – Каза ми, че трябва да съм храбър заради теб; че ако аз се боя, ти също ще се уплашиш.