Падение и подем

вдигна нашата, макар че и двете щяхме да спим в нея.

Ругаех под нос, изправена пред купчината грубо платно, когато Мал ми направи знак да замълча.

– Наблизо има някой – каза.

Намирахме се на ширнала се между два хълма поляна, обрасла в папрати. Взрях се в здрача, но не успях да видя нищо и вдигнах въпросително рамене.

Мал кимна рязко с глава.

– Нека проверим за всеки случай – прошепна.

Кимнах. Не исках втори път да попадаме на засада като тази на доброволческия отряд.

Мал вдигна пушката и даде знак. Толя измъкна сабята си и ние опряхме гръб до гръб в очакване.

– Харшо – прошепнах.

Дочух как цъкна с огнивото. После пристъпи напред и разпери ръце. Избухна огнено кълбо, което се търкулна в ярка дъга, осветявайки лицата на мъжете, притаени в папратите наоколо. Различихме петима-шестима души – златооки и облечени в агнешки кожи. Забелязах опънатите тетива на лъкове и проблясващата цев на пушка.

– Сега – извиках.

Зоя и Харшо тръгнаха като един, описвайки с ръце широки дъги, а пламъците лумваха като живи в тревите, родени от обединената им сила.

Мъжете се разкрещяха. Огънят взе да се плези с лакоми езици. Чух един-единствен изстрел, после разбойниците го обърнаха на бяг. Харшо и Зоя запратиха огъня подире им и той ги подгони през поляната.

– Нищо чудно да се върнат и да доведат още хора – предупреди Толя. – В Коба дават добри пари, ако хванеш Гриша. – Говореше за град, разположен непосредствено оттатък границата.

За първи път се замислих какво ли им е на Толя и Тамар, завинаги лишени от правото да се върнат на бащина земя, чужди в Равка, неприети и тук.

Зоя потръпна.

– Във Фйерда не е по-добре. Там има ловци на вещици, които не ядат животни, не носят кожени обувки и не биха убили дори паяк в дома си, но с радост ще изгорят някой Гриша на клада.

– Лекарите в Шу може и да не са чак толкова зле – обади се Харшо. Той продължаваше да си играе с пламъците, запращайки ги напред под формата на клупове и змиевидни езици. – Най-малкото поне си изваряват инструментите. А на Странстващия остров смятат кръвта на Гриша за универсален лек срещу импотентност, чума, каквото се сетите. Когато силата на брат ми се прояви, те му прерязаха гърлото и го провесиха с главата надолу, за да му източат кръвта като на някое прасе в скотобойна.

– В името на вси светии, Харшо! – изхълца Зоя.

– Изпепелих това селище заедно с жителите му. После се качих на един кораб и даже не погледнах назад.

Спомних си за отдавнашната мечта на Тъмнейший един ден да бъдем просто равканци, а не Гриша. Той се беше