Падение и подем

Харшо изсумтя.

– Пък аз на един урок при нея ù подпалих колибата.

– Заслужава си го! – откликна Зоя.

– Не стана нарочно! Но оттогава изобщо отказа да си има вземане-даване с мен. Даже не ми приказваше. Веднъж я срещнах в парка, а тя ме подмина. Без думичка да каже, само ме шибна с тояжката през коленете. Още имам цицина. – Нави крачола си и под кожата наистина личеше подутина.

– Това е нищо – обади се Надя и цялата пламна, когато вниманието на всички се насочи към нея. – Известно време бях блокирала и не можех да призовавам. И знаете ли какво направи тя – затвори ме в една стая и пусна цял кошер пчели вътре.

– Какво?! – изцвърчах. Не само случаят с пчелите ме беше потресъл. Самата аз месеци наред безуспешно опитвах да призовавам, докато учех в Малкия дворец, но Багра нито веднъж не спомена, че и други Гриша имат същия проблем.

– И ти какво направи? – изумена попита Тамар.

– Най-после успях някак да призова въздушен поток, който ги прати обратно в комина, но пак доста ме нажилиха. Направо приличах на болна от огненица.

– Никога не съм се чувствал по-доволен, че не съм Гриша – обади се Мал, клатейки глава.

Зоя вдигна манерката, сякаш се канеше да произнесе тост.

– Нека пием за самотния отказатся.

– Багра ме мразеше – тихо пророни Давид.

Зоя пренебрежително махна с ръка.

– Всички сме се чувствали така.

– Не, мен тя наистина ме мразеше. Само веднъж ме пусна на урок заедно с моите връстници Фабрикатори, после изобщо отказа да ме вижда. Киснех сам в работилницата, докато останалите ходеха при нея.

– Защо? – попита Харшо, почесвайки Онкет по гушката.

Давид сви рамене.

– Представа си нямам.

– Аз мога да ти кажа защо – намеси се Женя. Наострих уши, чудейки се дали наистина знае. – Заради животинския ти магнетизъм е било – продължи тя. – Само още минутка насаме с теб в оная хижа и сигурно е щяла да ти разкъса дрехите.

Давид сериозно се замисли над думите ù.

– Вижда ми се неправдоподобно – заключи след малко той.

– Направо невъзможно – отсякохме в един глас двамата с Мал.

– Е, не е чак пък толкова невъзможно – отвърна леко обиден Давид.

Женя се разсмя и залепи жарка целувка върху устните му.

Взех един клон и разрових жаравата, пръскайки искри във всички посоки. Аз знаех защо Багра е отказвала да обучава Давид. Твърде много ù е напомнял за Морозов – така обсебен от жаждата за познание, че е останал сляп за страданията на собственото си дете, пренебрегнато от майка си. Вече не се съмнявах, че Давид е създал лумия единствено за забавление, и така беше осигурил на Тъмнейший средство да влезе в Долината. Но той не беше като Морозов. Винаги стоеше неотлъчно до Женя, когато тя имаше нужда от него. И макар да не беше воин, намери начин да я защити.

Огледах нашата странна и опърпана малобройна група: Адрик с откъснатата ръка, зяпнал Зоя с ококорени очи; Харшо и Толя, които следяха с поглед как Мал чертае в пепелта бъдещия ни маршрут. Видях как се смее Женя и как се изгладиха белезите ù, докато Давид с ръкомахане обясняваше на Надя своята идея за медна протеза на ръка, а тя го слушаше с половин ухо, прокарвайки пръсти през тъмните къдрици на Тамар.