От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

175

Халид се върнал и започнал работа във фирма за електроника. Мериън напуснала работата в пощата. През следващите три години си останала у дома и се грижила за къщата и децата.

Проблемите на семейството продължавали. По време на разгорещените си спорове единият често заплашвал другия, че ще го напусне. Нееднократно говорели за развод, макар Мериън да се съмнявала, че ще издържикна подобно изпитание. Предчувствието, което се появило след раждането на Адора, започнало да се сбъдва. Щом дъщеря им проходила, Халид се превърнал в баща-пуритан. Бил потресен от историите за преждевременния сексуален живот и употребата на наркотици сред момичетата тийнейджъри в Щатите. Адора станала на три годинки и когато излизали заедно, правел сцени заради най-невинни постъпки, вдигал скандали, ако я съблечели по бански.

Адора е много открито и дружелюбно дете каза Мериън. Още щом проговори, разговаряше и с познати, и с непознати. Беше само на година и половина, а отиваше при някой непознат в супера и му казваше: „Здрасти, как си?"

Веднъж отидохме на ресторант и тя заговори помощ-ник-келнера беше малък, на около осемнадесет години. Халид се ядоса страшно и й рече: „Обърни се към масата и пази тишина!" От тона му разбрах точно какво си мисли: не искаше тя да разговаря с непознати мъже. Изгледа я особено тя, разбира се, не схвана защо я гледа така, но аз го разбрах съвсем точно.

Привързаността на Халид към родината му се изразявала единствено в телефонните разговори веднъж месечно със семейството му. Не бил виждал близките си от 1980 година. Въпреки че бил мюсюлманин, не бил нито вярващ, нито практикуващ. С Мериън говорел рядко за културата и обичаите на страната, в която бил роден и израснал. Когато през 1988 година ирано-иракската война най-сетне завършила, той започнал да оказва върху Мериън натиск да се преместят за една година в Ирак. „Трябва да дадем на децата възможност да се опознаят със семейството ми и да видим дали животът там няма да бъде по-лесен", казвал й той.

Мериън знаела, че Халид се чувства като вълк-единак в Щатите, без семейство и без приятели. Тя яростно се противопоставила на желанието му. Двамата с Халид се били

споразумели, че ще отгледат и възпитат децата си в Щатите. Ами ако отидат в Ирак и след това той им забрани да се върнат? Просто му нямала достатъчно доверие.

Насърчавах го да върви или да покани някои свои роднини на гости. Брат му щеше да дойде, но посещението му пропадна в последната минута. Мисля, че това бе капката, която преля чашата на търпението му и го накара да действува. Обикновено не показваше открито чувствата си, но аз виждах, че се чувствува ужасно, задето брат му няма да дойде.

През март 1990 г. уволнили Халид от фирмата. Това го поставило в още по-голяма изолация и направила живота му по-несигурен.