Обсидиановата стая

Диоген натисна втората спринцовка и вкара в системата парализиращото лекарство.

Всички очи в помещението бяха насочени към полуотворената врата на стаята за екзекуции или към малкия прозорец за наблюдение в близката стена. Никой не забеляза как Диоген пъхна ръка в джоба на престилката и взе друга спринцовка, която вече беше извадил от лекарската си чанта и оставил там. Пъхна иглата й в тапата на третия катетър и изпрати съдържанието с буталцето в пластмасовата тръба на инфузионната система. Също толкова бързо извади и прибра вече празната спринцовка в джоба си.

Четвъртата, тайна съставка от смъртоносния коктейл беше изработена от него и съдържаше смес от натриев бензоат и амониев сулфат, използвана, за да запазва месото прясно.

След миг из помещението се понесоха ахкания, последвани от тихо мърморене.

— Вижте го – каза надзирателя, който охраняваше района на смъртниците. – Мята се като риба. Не бях виждал преди нещо подобно.

— Сякаш изпитва силна болка – предположи доктор Лебронк с напрегнат тон.

— Как е възможно? – началникът на затвора изруга под нос. После се обърна към Диоген.

— Какво става?

— От моя страна нищо извънредно. Готвя се да вкарам калиевия хлорид.

— Побързайте – нареди началникът.

Диоген натисна бавно и внимателно буталцето на третата спринцовка, чието съдържание щеше да предизвика парализа, спиране на сърцето и смърт. Предвид неразрешените вещества, вкарани във вените му, престъпникът може би страдаше повече от обичайното. Вероятно много повече от обикновено. Но беше много важно реколтата на Диоген да бъде колкото може по-прясна.

Буталцето стигна до края. Сега вече беше само въпрос на време. Диоген гледаше на монитора как сърдечната дейност започна неизбежно да забавя, докато Лушъс Гери се бореше немощно, зяпаше за въздух и гъргореше, очевидно в болки въпреки успокоителното и парализиращото вещество.

Така свършва светът. Така свършва светът. Диоген си пое толкова дълбоко дъх, че потрепери и потисна Стария глас. Бяха нужни цели дванайсет минути, за да спре напълно сърдечната дейност.

— Свърши – каза той оживено и се дръпна от монитора.

Началникът и затворническият лекар се спогледаха. Диоген забеляза, че и на двамата лицата са посивели. Осъденият беше умрял от грозна, протяжна и болезнена смърт. Той изпита презрение към тяхната слабост и лицемерие.

Началникът си пое дълбоко дъх и се съвзе.

— Чудесно – каза той. – Доктор Лейланд, бихте ли потвърдили, че обектът е издъхнал, и подписали смъртния акт?

Диоген кимна. Отдръпна се от монитора и извади няколко неща от лекарската си чанта, връщайки спринцовката си в нея. След това влезе в „стаята на смъртта“. Пердетата пред еднопосочните стъкла отново бяха дръпнати. Служители вече извеждаха членовете на семейството, а официалните свидетели щяха да подпишат документите. Той отиде до трупа на Лушъс Гери. В агонията си мъжът се беше борил с все сили срещу кожените каишки, за което свидетелстваха ожулените и кървящи китки и глезени. Диоген извади иглата от кубиталната вена и я изхвърли в кошчето за медицински отпадъци. Светна с фенерче в очите на Гери и потвърди, че зениците му са неподвижни и разширени. След това не погледна вече лицето на трупа: неприятното му изражение плюс дебелото парче стърчащ от устата език – като сладолед на клечка с цвят на патладжан, с големи, пълни с кръв папили като след отравяне с морски костенурки – му бяха противни. Вместо това се зае методично да следва стъпките, за да потвърди смъртта. Стисна трапецовидния му мускул, за да се увери, че няма реакция на болката, провери цвета на кожата, забеляза, че няма следи от дихателни усилия. Постави пръст на сънната артерия, за да провери наличието на пулс и не откри такъв. Използва стетоскоп за гърдите на трупа и около две минути се ослушва да долови дишане и сърдечни тонове. Нищо не се чуваше: Лушъс Гери беше мъртъв като пън. Отстъпи назад, обърна се и с облекчение бързо се отдалечи от трупа, защото по време на екзекуцията Гери си беше изпразнил червата.