Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
*
Неделя, 13 юли 1975 г.
Пред къщата на Теръс Авеню 245 се събираше плътна тълпа. Новината вече се бе разпространила из града. Бе тръгнала от началника Прат, или по-скоро от жена му Ейми, след като съпругът й бил извикан по спешност у Келерганови. Ейми Прат веднага казала на съседката си, която телефонирала на своя приятелка, а тя се обадила на сестра си, чиито деца яхнали велосипедите и тръгнали да звънят на вратите на съучениците си - станало беше нещо страшно. Пред къщата на Келерганови имаше две полицейски коли и една линейка. Полицай Травис Дон удържаше любопитните на тротоара. В гаража дънеше музика.
Хари научи новината от Ърни Пинкас в десет часа сутринта. Ърни затропа на вратата му и разбра, че го е събудил, когато го завари по халат и с разрошени коси.
- Дойдох, защото си помислих, че никой няма да ви предупреди -каза той.
- Да ме предупреди за какво?
- За Нола.
- Какво Нола?
- Опитала се е да се очисти. Направила е опит за самоубийство.
20.
Денят на градинското празненство
- Хари, има ли някакъв ред в това, което ми приказвате?
- Да, абсолютно...
- Какъв?
- Ами сега, като ме питате... Може би всъщност няма.
- Хари! Това е важно! Не ще мога да се справя, ако не ми помогнете!
- Добре, няма значение какъв е моят ред. В крайна сметка от значение е вашият. До колко бяхме стигнали? До деветнайсет?
- До двайсет.
- Значи, двайсето: победата е вътре във вас, Маркъс. Достатъчно е да пожелаете да я пуснете да излезе.
Рой Барнаски ми се обади в събота сутринта, на 28 юни.
- Драги Голдман - каза ми той, - знаете ли коя дата ще сме в понеделник?
- Трийсети юни.
-Трийсети юни. Хайде де! Колко бързо препуска времето. II tempo е passato, Голдман. И какво става на трийсети юни?
- Трийсети юни е националният ден на содата със сладолед - отвърнах. - Току-що прочетох статия на тази тема.
- Трийсети юни е крайният ви срок, Голдман! Ето това става на трийсети юни. Преди малко говорих е Дъглас Кларън, агентът ви. Той е бесен. Казва, че вече не ви се обажда, защото сте станали неконтролируем. „Голдман е див петел“, така ми рече. Опитваме се да ви подадем приятелска ръка, да се договорим някак, а вие предпочитате да се носите безцелно и да се забиете право в стената.
- Приятелска ръка? Искате да измисля някаква еротична история за Нола Келерган.
- Хайде веднага големите приказки, Маркъс. Искам да развличам публиката. Да я насърча да купува книги. Хората все по-малко купуват книги, освен ако в тях няма ужасяващи истории, които да свържат със собствените си срамни нагони.
- Няма да напиша такава долнопробна книга само за да спася кариерата си.
- Както желаете. Тогава ето какво ще стане на трийсети юни: Мариса, секретарката ми, която добре познавате, ще дойде в кабинета ми за заседанието в десет и половина. Всеки понеделник в десет и половина обсъждаме книгите, чиито срокове изтичат през седмицата. Тя ще ми каже: „Маркъс Голдман трябваше днес да ви донесе ръкописа си. Нищо не сме получили“. Аз ще кимна със сериозен вид, вероятно ще оставя да мине денят, отлагайки ужасното си задължение, после, в седемнайсет и половина, с болка в душата ще извикам Ричардсън, шефът на Правния отдел, за да го информирам за ситуацията. Ще му кажа, че незабавно започваме съдебно преследване срещу вас заради незачитането на договорните клаузи и че искаме да ни платите щети и пропуснати ползи на стойност десет милиона долара.
- Десет милиона долара? Не ставайте смешен, Барнаски.