Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Трябва да се поразбързаме, уважаеми. Имам предчувствие, че в скоро време нашият господар ще има важна работа в харема.
Везирите, които вече бяха чули клюката, прикриха възпитано уста с длан, за да потулят усмивките си. А онези, които не знаеха, се спогледаха в недоумение.
И Гюлбахар хасеки не остана безучастна. Изпрати на султан Сюлейман изпълнено с укор писмо, което гласеше:
Нима господарят забрави за своята робиня? Вече доста време държавните дела го спират и той не може да отдели време за своята Гюлбахар. Не знае ли, че изоставеното цвете увяхва и умира? Сбъркахме ли някъде, та живителната ни вода пресъхна? Защо ни лишава от щастието да зърнем лика му?
Когато пристъпи в покоите на Хафса султан, Гюлбахар вече едва сдържаше яда си.
— Чухме, че нашата майка доста се е изтощила през последните дни. Навестяваме я, за да ѝ целунем ръка, да я видим и да я попитаме как е.
Хафса султан забеляза, че гласът на Гюлбахар трепери, а очите ѝ хвърлят искри, но остана невъзмутима. Протегна ръка, за да приеме целувката от жената на сина си. Гюлбахар зае подобаващо на сана ѝ място и с жест подкани слугините да се оттеглят. Когато те се поколебаха за миг дали да се подчинят на тази заповед, възрастната жена се намеси:
— Оставете ни насаме с майката на внука ми.
После попита:
— Гюлбахар, как е моят внук Мустафа хан?
— Голям палавник е, майко. Подлудява учителите, но никой не смее да го укори.
— Няма да разреша никой да говори против внука ми, да знаеш. Палавото дете е умно. Метнал се е на Сюлейман. И владетелят не се свърташе на едно място. Не е лесно да бъдеш майка на престолонаследник. Не се оплаквай от внука ми.
Гюлбахар се усмихна в отговор, без да знае как да подхване същинската тема.
Хафса султан се досещаше за целта на визитата ѝ, но чакаше тя сама да повдигне въпроса. Двете жени си побъбриха още известно време за дреболии и накрая Гюлбахар не издържа.
— Момичетата в харема притесняват ли те, майко?
— Не, не бих казала, Гюлбахар. Онзи ден една гъркиня се е държала нахално, но нищо повече.
— И аз подочух, че е станала някаква разправия.
— Как може да се проявява такава наглост в дома на владетеля? И това доживяхме, скъпа моя. Казах на Сюмбюл ага да освободи момичето, да го пусне да си ходи, нека дири щастието си навън. И той стори нужното.
Гюлбахар се ядоса, че крие — гъркинята се бе разправяла с проклетата московчанка.
— И казваш, че виновничката е била само една. Така ли, майко?
— Не те разбирам.
— Чудех се с кого ли се е сдърпало момичето?
— Разпитваш ли ме, Гюлбахар? Може би имаш някакви възражения срещу разпореждането ни?
Гюлбахар мигновено смекчи тона, но при все това беше твърдо решена да разнищи въпроса.
— Бива ли такова нещо? Не казвам това, майко. За да стане разправия, трябват двама. Та с кого ли се е карала тази нахалница?
Хафса погледна жената, която седеше като на тръни срещу нея. Притеснението ясно личеше в очите на Гюлбахар. Даде същия отсечен отговор, който беше получила от Сюмбюл ага:
— Ами че с кого ли не се е карала, Гюлбахар. Нападала е всички.
— Имало една нова. Московчанка била, казват, дочух, че с нея се била карала…
Хафса султан се слиса за миг, но изобщо не даде да се разбере. Значи Сюмбюл ага беше скрил това.
— Грешно си чула.
— Казват, че и московчанката била доста своенравна…
— Нима Гюлбахар хасеки вече надава ухо за клюките в харема?
В яда си Гюлбахар си позволи да нарече, макар и мислено, Хафса султан глупава жена, защото защитаваше момичето. Не даваше дума да се каже за него!
— Дори в хамама трудно водели московчанката. На робините им е омръзнало от нея. Кой знае що за мръсно момиче е? И бездруго гяурите не се къпят много.
Хафса султан не издържа.
— Ти виждала ли си Руслана, дъще?
Младата жена не знаеше какво да каже, но и времето за отговор не продължи дълго.
— Днес си се отбила в отделението на наложниците. И девойката е била там. Минала си покрай нея. Няма как да не си я мярнала.
Старата почти открито намекваше, че е невъзможно да не се забележи Руслана. На Гюлбахар ѝ стана неприятно, но се опита да не го показва: