Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Беше такава красавица, истинска красавица. Висока, стройна, грациозна. Роклите, които бе облякла, и дори кринолинът, който бе сложила отдолу, не можеха да скрият изящното ѝ тяло. Щом Гюлбахар е толкова висока, колко ли грамаден ще е Сюлейман? До него Руслана щеше да прилича на дете!
Тежките мисли отново я налегнаха.
Колко гладка беше кожата ѝ! Ами очите ѝ? Колко тъмни, но и студени бяха те! За една секунда ли се спогледаха или за пет? От погледа ѝ девойката се вледени до мозъка на костите си. Дали гледа по същия начин и Сюлейман? Ако е така, може би тя щеше да има някакъв шанс. Какво ще търси султанът при жена с толкова ледени очи? Стига с тези напразни надежди, тя надали гледа така и него? Всъщност именно тези очи потапят човек в мрачна загадъчност, а не нейното плещене на врели-некипели. Щом е дарила владетеля с дете, значи знае как да разпали един мъж. На всичко отгоре все още изглежда свежа и здрава, макар че е два пъти по-възрастна от нея.
Ама и тя какво си мислеше, че ще завари? Сляпа, куца, луда и кривогледа старица ли? Разбира се, че любимката на самия султан Сюлейман ще е красива.
Тъкмо когато се задъхваше от мислите си, някой каза:
— Руслана!
При един мангал, където се бяха събрали четири-пет жени, видя Екатерина, която ѝ махаше. Без да се бави, девойката дотича при нея.
— Добре си научила урока си, а, красавице?
Засмяха се и се прегърнаха. Екатерина я хвана за ръка и я придърпа да седне до един мангал при парапета. Разбърка пепелта с машата и се опита да разпали огъня. От топлината лицето на Руслана се зачерви.
— Видя ли го?
— Кого?
— Господаря.
— Не, все още не съм.
— Как стана наложница толкова бързо? Сюмбюл ли те оправи?
Екатерина намигна многозначително на Руслана. Докато се заливаха в смях, момичето каза:
— Шегувам се, скъпа. Целият харем говори, че си запленила Хафса султан. Жената непрекъснато говорела за теб, наричала те „момичето ми“.
— Хареса ме… — Руслана за момент млъкна, после добави: — И аз я харесах. Много прилича на моята майка Гюл…
Екатерина прекъсна Руслана, като запуши с ръка устата ѝ.
— Замълчи. Щом те е харесала майката на падишаха, добре се справяш. Но намрази ли те жената на султана, е въпрос на време да се превърнеш в мишена за стрелите ѝ, да знаеш.
— Ами че аз нищо не съм ѝ сторила.
Екатерина се засмя:
— Какво по-лошо да ѝ сториш, красавице. Омая майката на владетеля. Това е сериозна опасност за Гюлбахар. Не я ли видя как премина, като ураган?
— Видях.
— Дойде тук само за да те види, нали разбра? Жените усещат, момичето ми. Махидевран вече започна да гледа на теб като на съперница. Лафса султан за първи път показва такова благоразположение към момиче от харема. Гюлбахар знае, че тя непременно ще разкаже на султана за тебе. Знае, че тя ще поиска от владетеля да те види. А ако падишахът те хареса, какво ще прави Гюлбахар?
— Нима през всичките тези години султанът не си е лягал с друга жена?
Руслана млъкна и погледна приятелката си в очите. Хвана ръцете на момичето между дланите си и каза:
— Не ме разбирай погрешно. И с теб е бил, понеже те е харесал. Ако ме види и ме хареса, това каква опасност би представлявало за Гюлбахар? Днес ще ме хареса, утре — не. Самата ти ми каза това.
Екатерина сякаш се разстрои, но бързо се взе в ръце.
— Да, обаче — каза тихо — до днес Гюлбахар никога не беше идвала на проверка сред наложниците специално за да види някое от момичетата, кандидатки за султанското ложе. Жената те огледа и усети опасността. Бих те посъветвала да внимаваш. Отваряй си очите и се пази от черкезки капан.
Жените в харема отново тичаха припряно. Няколко робини размахваха ръце и викаха: „Сторете път, отдръпнете се, дайте път на валиде султан“. Хафса султан се зададе достолепно. Сюмбюл ага веднага дотича и се поклони до земята. Тя размени няколко думи с прислужниците, които я бяха обградили, и с наложниците, които стояха до един мангал и се кланяха с уважение пред нея. Руслана изведнъж забеляза, че с крайчеца на окото си възрастната жена търси нея. Погледите им се срещнаха. Докато тя съсредоточено се покланяше, Екатерина се изкиска тихичко:
— Свекърва ти идва, красавице.
— Как е днес, момичето ми?
Тъй като стоеше наведена, Руслана виждаше само чехлите на жената. Писнало ѝ беше непрекъснато да се покланя. Мразеше да се кланя.
Но засега друг начин нямаше. Щеше да се кланя тя, докато не започнеха да се покланят на нея. Засега се налагаше да се примири.