Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Хафса султан подхвана тихичко песента, която снощи я бе разплакала.
Дърпайте, хайде, дърпайте, дърпайте…
А Руслана започна да ѝ приглася с усмивка, която озари всичко наоколо.
Хванете се ръка заръка, опрете рамо о рамо, дърпайте!
Малко остана, ще надвием Волга, дърпайте!
Волга ще ни отнесе вкъщи, дърпайте!
Дърпайте, хайде, дърпайте, дърпайте…
За момент замълчаха и се спогледаха. После Руслана продължи:
Запени се, разгневи се, ако щеш, се надигни.
Не ще се спра пред яростта ти, Волга!
Виж, дори и черна мъка нас не ще ни победи.
Пред теб ли ще склоним глави, Волга?
Гласът на Руслана ту се извисяваше, ту преминаваше в шепот, приплакваше като цигулка, сетне преливаше в игривите мелодии на кануна[56], а накрая полека стихна. Тишина обгърна нея и останалите. Сюмбюл ага забеляза, че Екатерина бършеше очите си. Другите наложници не бяха схванали смисъла на песента, но мелодията и тъжният глас на Руслана бяха запленили всички.
Хафса султан изчака девойката да се завърне към действителността от селенията, в които се беше зареяла.
— Знаеш ли — каза възрастната жена отново с онази нейна детинска дяволитост, — тази сутрин владетелят каза, че…
Руслана потрепна, сърцето ѝ направо щеше да се пръсне от вълнение! Какво беше казал, Господи! Какво беше казал, какво?
— „Снощи доловихме много мелодичен глас, майко. Навярно целият харем го е чул. Беше толкова прекрасен. Знаеш ли чий е?“, тъй рече той.
Хафса султан замълча. Детинската дяволитост в погледа ѝ отстъпи пред проницателността на опитната жена. Взираше се в Руслана, сякаш искаше да прочете мислите ѝ. Какви ли бяха те? За момент Руслана посрещна смело погледа ѝ. Положи невероятно усилие да не издаде надигащата се в нея радост. Щом владетелят е попитал кой пее, значи, Хафса султан трябва да му е отговорила. Дали да се хвърли на врата ѝ, или пък да се разскача с радостни викове? Той знае за нея! Сюлейман знае, че съществува!
Самообладанието ѝ беше на път да загуби битката с щастието и вълнението, които я завладяваха. Не бе възможно да потуши огъня, който пълзеше по лицето ѝ. Когато пламъците заиграха по страните ѝ, отмести поглед и сведе глава. Обаче валиде султан беше видяла достатъчно.
— Отвърнах на владетеля: „Зная. Щом красиво момиче дойде в харема на моя султан, аз научавам веднага“.
Изведнъж възрастната жена се изправи на крака с неочаквана за годините ѝ пъргавина. Погали бузата на Руслана.
— На твое място, красиво мое дете, щях веднага да му избродирам кърпичка. Веднага.
Обърна се и си тръгна. Докато се отдалечаваше и хвърляше поглед през рамо към Руслана, която ѝ се кланяше на изпроводяк, Хафса султан си каза: „Хайде. Литни, гълъбче, и хвани орела“.
XX
Само след броени минути Гюлбахар вече знаеше, че Хафса султан е заръчала на московчанката да избродира кърпичка. Руслана едва не припадна от вълнение, когато узна, че падишахът искал кърпичка от момичето, което смятал да покани в покоите си. Ако върнел кърпичката на наложницата, това означавало: „Тази вечер те чакам“. Когато превъзмогна първоначалния шок, тя се притесни. Внимателно изряза парче от коприната в люляков цвят, която измъкна от багажа си, и започна да бродира с разноцветни конци, като постоянно се бодеше с иглата. Сетарет калфа, а и другите прислужници току проверяваха как напредва работата ѝ. Сетарет по едно време даже я подкани:
— Не се помайвай, девойче, мъжете не бива да чакат дълго. — И с тези думи недвусмислено изтъкна пред всички каква беше целта на кърпичката.
Целият харем вече се тресеше от клюки. Сензацията, че Хафса султан отишла до Отделението на наложниците, обсипвала с похвали някаква московчанка и поискала от нея кърпичка, достигна до ушите на великия везир Ибрахим паша. По могъщество Ибрахим беше втори след султан Сюлейман. Разполагаше с толкова власт, че предизвикваше целия гняв на онези, които не го долюбваха, както и на везирите, които чакаха своя ред да станат велики везири, и на клюкарите, които подмятаха злостно: „Доживяхме Османската империя да се управлява от двама султани“, и беше толкова близо да Сюлейман, че дори покоите му се намираха непосредствено до султанските. Щом чу за кърпичката, Ибрахим паша не се стърпя по време на везирския съвет и знаейки, че падишахът гледа и слуша дебатите им зад преградата, подхвърли:
56
Канун — арабски струнен инструмент, произхождащ от старата египетска арфа (бел, ред.).