![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Михримах се покри с юргана. „Не още! – си каза. – Ще споделя какво ме мъчи с мама. Ако е любов – любов да е, ако е дявол – дявол да е! Кой ще знае по-добре от моята майка? Ако е любов, тя ще намери изход. Ако ще е дяволът – тя ще го изпепели и ще го изхвърля от сърцето си“.
Когато спусна клепачи, забеляза, че тайничко очаква пак същите видения. Потръпна и се остави в обятията на съня.
***
Майка й въобще не беше в състояние да се занимава с любовното опиянение на Михримах. Правеше й впечатление, че дъщеря й някак си се промени. Свърза я с духовното узряване в резултат на въвличането в държавните дела от страна на баща й, най-вече с участието й като скрит наблюдател в съвещанието на Дивана. Не закъсня обаче да долови, че не е това. Опита се един-два пъти да я притисне, но Михримах не издаде тайната си. Така беше постъпила и когато й започна цикълът. Месеци наред не се показа сред хората. Накрая всичко си дойде на място. Явно щеше да постъпи пак по същия начин. Реши да не настоява повече. Сега върху главата на Хюрем се бяха струпали проблеми, много по-важни от състоянието на Михримах. Надвисваха ужасни заплахи.
Големият й син принц Мехмед беше пораснал. Османският престол по право се полагаше на него, а не на Мустафа, сина на Гюлбахар. „Кой има брак със Сюлейман – се питаше сама нощно време. – Аз!“ Следваше вторият въпрос: „С кого споделя леглото си Сюлейман?“ Отговорът беше красноречив: „С мен! Хюрем! Единствената за султан Сюлейман усмихната жена!“
Щом е така, тронът на Сюлейман трябваше да принадлежи на нейния син. „Това го премисля и онази вещица Гюлбахар“ – мълвеше, потъвайки от дрямката в сън. Съгледвачите й бяха съобщили, че из целия дворец сноват хора на Гюлбахар. Хюрем се страхуваше да не посегнат на сина й Мехмед.
И принц Мустафа вече беше възмъжал. Великият везир Ибрахим и войската поддържаха него, а нея и децата й ги мразеха. Разчитайки на това и с помощта на Ибрахим, принцът можеше да заграби трона на баща си.
Хюрем непрекъснато градеше най-различни предположения: „Това може да го стори и оная хърватска свиня. Ще се държи все едно е с Мустафа, да не дава Аллах, ще свали Сюлейман и цялата мощ ще отиде в негови ръце. После ще се разпореди да удушат и Мустафа“.
Не береше грижа за живота на Мустафа. Но ако страховете й се оправдаеха, Ибрахим, разбира се, нямаше да остави нея и децата й живи Кой знае какви безчинства си беше наумил този Ибрахим?
Още един страх терзаеше Хюрем. Бунтът на еничарите, както преди десетина години. Броженията срещу Сюлейман, задето не ги повеждаше на военни походи, вече се бяха надигнали. Бунтът можеше да избухне всеки миг и съвсем безпрепятствено да издигнат Мустафа на мястото на баща му. „Какво като е в Сарухан? – си казваше сама. – Съвсем близо е до Истанбул!“ Сюлейман не казваше ли винаги: „Когато в Маниса научихме, че нашият баща се е преселил във вечността, двамата с Иблахам се метнахме на конете и препуснахме. На втория ден, по време на вечерния сезон, пристигнахме в Юскюдар“.
Трябваше да върти, да суче, но да изпрати Мустафа колкото може по далече от Сарухан. Някъде, откъдето не можеше да стигне до Истанбул за два дни. На неговото място в Сарухан трябваше да назначи Мехмед, че когато се наложи, големият й син да пристигне в столицата преди Мустафа.
Ако тя не заложеше на трона на Сюлейман своята кръв и своя живот, никой нямаше да ги спаси, никой.
Тъкмо заради това сега Михримах трябваше да се отърси от всякакво объркване и веднага да задейства влиянието, което имаше върху баща си. Така или иначе, любимката му въобще не подозираше собствените си сила. Хюрем бе решила. Щеше да накара Михримах да почувства каква сила притежава. Щеше да я научи какво може да направи с •тази си сила.
През една от своите безсънни нощи Михримах стана и взе да броди из стаята, без да събужда заспалата върху постелката до вратата Есма.
Душата й пърхаше между два бряга. От една страна, очакваше в сънищата й да настъпи мигът, когато ще може още веднъж да изживее онази ужасяваща я страст, но от друга страна – изпитваше страх. Трябваше да се освободи от дявола. Явно докато го криеше от майка си, нямаше да се справи с това отвратително нещо. Дали и на нейната глава се бяха струпали подобни работи? Според Есма, тази болест нападаше всекиго. Ако се съди по честото обръщение на татко й „Ангел мой!“, майка й си имаше работа с дявола или се бе спасила от него. Сигурно знаеше как да се освободи или познаваше някого, който би й дал съвет.