![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Михримах отпи глътка от димящия ароматен сироп и в желанието си да прогони мислите, които пърхаха в главата й, промълви:
– Щяхте да ми разкажете за предателството.
Хъзър Реис придърпа стол и седна.
– Знаете... – започна той. – По-точно, сигурно сте го чули. - Пак замълча. Погледна в отправените към него изпълнени с искрено внимание момичешки очи. – Бяхме четирима братя. Оруч, Иляз, Исхак и аз. Търгувахме, обикаляхме с корабите от пристанище на пристанище, купувахме стока, продавахме...
Хъзър Реис, изглежда, се вживя отново в онова време, помълча малко.
– Рицарите от Родос нападнали кораба на Оруч и го пленили. Брат ми Исхак загинал геройски в битката. Дадохме им откуп и освободихме брат ми Оруч. И в същия ден дадохме клетва. Щом светът е такъв, ние ще станем пирати. Започнахме да превземаме корабите на неверниците на Бяло море. Разнесе ни се славата, нарасна мощта ни. Дойде ден, когато испанските, венецианските и генуезките кораби не можеха вече да излизат в открито море. Дори и чайките не размахваха криле и не летяха над Бяло море, ако нямаха разрешение от нас...
Замълча. Отрони дълбока въздишка.
– Ето на, в това време народът на Алжир бе поробен от испанците. Изпратиха ни вест: „Нали Оруч и братята му са мюсюлмани, нека дойдат да ми освободят!“ И ние отидохме, направихме каквото казаха. Ликуваха. Предложиха ни: „Тук да е вашата родина!“ Провъзгласиха брат ми Оруч за техен владетел. Оставихме го там и отплувахме където ни е мястото, към моретата. Обаче...
Пред очите на Михримах разказът му се нижеше в живи картини, заедно и тя беше с тях. Изуми се как така Хъзър Реис разказва за успехите и геройствата си, без да ги преувеличава, без дори да ги представя на заслужената им значимост.
Реис се изправи и отиде при задната, стъклената стена. Известно време постоя там, загледан в изнизващите се очертания на Истанбул.
– Обаче? – попита Михримах.
Хъзър Реис се обърна и видя, че дъщерята на султана се беше приближила и сега стоеше изправена непосредствено до него.
– Обаче, принцесо... – въздъхна той. – Намеси се Сатаната. Същите които ни повикаха: „Идвайте да ни освободите“, се споразумели с испанския крал, тъй като им обещал да ги обсипе със злато. Една нощ отворили портите на крепостта пред тайно стоварената на брега испанска войска. Предали им батко ми Оруч Реис, същия, когото бяха молили за спасение. Испанците го оковали във вериги и го отвели. В Испания го натоварили на една каруца със слама и го показвали на народа за назидание. Измъчвали моя юначен батко. Били го, бутали го, мушкали го с тояги, ками и саби. Подложили го на всички видове мъчения. Отрязали му главата.
Гласът на Хъзър Реис трепна. Михримах усети дълбоко в себе си огромна болка.
– Не се задоволили дори и с това. Набучили главата на батко ми на дълго копие и обикаляли с нея от град на град.
Последва напрегнато мълчание. Като видя рукналите от очите на Михримах сълзи, Реис се сбърка какво да стори.
– Принцесо! – промълви. – Простете на стареца, който ви доведе тук, за да ви дари малко щастие, а ви разстрои с разказите си за минали времена.
– А наказание за предателството? – попита Михримах. – Предателството беше ли възмездено? Отмъстихте ли?
– Не оставихме камък върху камък. Отидохме и предателят си получи заслуженото. Но отмъщението може ли да върне онзи, който вече го няма! За какво са ни хиляди отрязани глави вместо главата на Оруч. Ако питате мен, не хиляди, милиони предателски глави не струват колкото един Оруч!
– А испанците?
– Нападнахме ги, избягаха. Проследихме ги, обстрелвахме бреговете им с топовете, но не се показаха. Искам да ви кажа, принцесо, че огънят на отмъщението, който ни изгаря отвътре, не стихна. Не успях да отмъстим както трябва на неверника, причинил толкова зло, омраза и болка на моя брат. Не можахме да превърнем Бяло море в затворена територия за Испанската армада. Но сме се заклели. Докато в това тяло живее тази душа...
– Какво е необходимо, Реис Баба? Какво е необходимо, за да бъде възмездена кръвта на нашия Оруч Деде?
Хъзър се обърна към нея. Унесено загледана през прозореца към морето, Михримах също обърна глава. Очите на султанската дъщеря излъчваха твърда решителност.
– Какво е необходимо? – повторно попита Михримах, без да сваля поглед от Хъзър Реис.
– Шестдесет нови галери.
Той видя припламналите в зениците й искри.
– Ако имам още шестдесет галери, ще разбия Испанската армада в Бяло море. Ще изпълня докрай дълга си пред Оруч. После идва ред на океана.
– Океанът ли? Морето, което няма начало и край?