Към небето 2 към звездите

Пристъпих към щита, който ни разделяше от вакуума. Висяхме в космоса, въртяхме се в орбита на сравнително слаба звезда. Огромната структура изглежда се местеше. Поне така ми се струваше. Не можех дори да осмисля размерите ѝ. Имаше плавни очертания, градации в мрака. Тази метална структура не беше точно сфера, а додекаедър с гладки лица и остри ръбове.

Усетих мириса на канела. След това чух тих глас.

— Пълна лудост е, че са го построили.

— Какво е това? — попитах.

— Тренировъчна площадка — обясни Химерна. Как успяваше да накара звуците да говорят? — За да пресъздадат битка срещу гробокопач. Хората са построили това преди години, а ние просто го открихме. Те са знаели.

— Какво… какво са знаели?

Миризмата на Химерна се промени в нещо по-остро, миризмата на мокър метал след смазка на машина.

— Те са знаели, че рано или късно е трябвало да се сблъскат с гробокопачите. Страхът ни от тях ограничава комуникациите ни, пътуванията, дори военното дело. Откъснеш ли се от тези ограничения… галактиката е твоя.

Миризмата ѝ избледня. Аз останах на мястото си, замислена над казаното, докато Хешо не долетя при мен.

— Невероятно — рече той. — Ела, капитан Аланик. Дадоха ни кораби. Те не могат да правят хиперскокове, но са подходящи за бой.

Последвах го към редицата от пет кораба. Те бяха боядисани в чисто бяло и нямаха истински крила; приличаха на триъгълни резени от стомана с пилотски кабини отпред и оръжия, инсталирани на всеки скосен край на резена. Те очевидно не бяха подходящи за битки в атмосферата.

Изтребителят на кицен беше около петдесет процента по-голям от другите и беше построен като боен кораб с много малки оръдейни установки. Кицен останаха очаровани, разбъбриха се, докато оглеждаха спецификата на кораба и си разпределяха задачите. Очевидно вътре имаше различни станции, които да поемат.

Моят кораб беше прихващач, създаден за скорост, с умерена огнева мощ под формата на двойка деструктори и — с удоволствие отбелязах — единично гнездо за светлинно копие отдолу. Тревожех се, че няма да имам копие и повечето нямаха. Очевидно служителите на Върховните бяха забелязали колко ефективно използвам моето светлинно копие по време на боя.

Мориумур също бе получил прихващач, докато Химерна бе получила снайпер, с дългоцевно оръдие, но без светлинно копие. Погледнах през рамо и забелязах, че Брейд отива при последния изтребител — трети прихващач, също със светлинно копие.

Пристъпих към нея, когато тя пристигна при кораба си. Тя вдигна стреснато поглед.

— Какво? — попита тя.

— Просто исках да ти кажа добре дошла в ескадрата — протегнах ръка аз. Кимнах към нея. — Това е човешки жест, поне така ми казаха.

— Откъде да знам — отвърна тя. — Нямам нищо общо с тези чудовища.

Тя профуча покрай мен, след това скочи на стълбата и в кораба. Ангели небесни. Доколко беше промит мозъкът ѝ? Ако исках да я вербувам, трябваше да намеря начин да поговоря с нея, без да събудя нечии подозрения.

Засега единствената ми възможност беше да започна обучението си. Истината беше, че нямах търпение да започна. Цялата тази имитация и подмолни действия беше изтощителна; щеше да е хубаво да летя отново.