Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Аз ли? — попита тихият глас.
— Според мен е добре — съгласи се Мориумур. — Аланик е права — не бива да е някой, който е твърде агресивен.
— Приемам решението — намеси се и Хешо. — Като наш снайпер, Химерна може да оцелее на бойното поле и да бъде в най-изгодна позиция да взема решения.
— Че вие почти не ме познавате — опита се да протестира Химерна.
Тъкмо затова я предложих. Може би, ако Химерна беше наш щурмови, тя щеше да е принудена да се занимава с останалите от нас — и тогава нямаше да забравям, че е наоколо. Все още не разбирах защо е тук.
— Брейд? — повиках жената. — Ти какво мислиш?
— На мен не ми е позволено да гласувам за подобни въпроси — отряза ме тя.
Чудесно.
— Добре, Химерна, постът е твой. Успех.
— Много добре — рече тя. — Тогава всички трябва да докладвате за готовността си.
Усмихнах се. Това означаваше, че тя има опит в битки — значи научавах разни неща за нея. Изглежда работата с позивните нямаше да се получи, тъй като всички се наричаха по име. Последвах примера им с нежелание, макар да ми се струваше нередно. Не исках да издавам, че имам твърде много опит с тези неща.
Химерна ни организира, постави двете с Брейд да летим най-отпред, Хешо в средата, а тя с Мориумур най-отзад. След това по мое предложение направихме няколко упражнения за формация, докато чакахме инструкции.
Докато го правехме, аз признах пред себе си, че за Върховните има смисъл, ако сами си изграждаме командната структура. Все пак повечето други ескадри се състояха само от един вид. Различните култури може би приемаха военната служба по различен начин — фактът, че имахме цял екипаж от кицен на един кораб, бе потвърждение.
Скоро започнах да се дразня. Изглежда Върховните бяха мързеливи. Те искаха ескадри бойци, но не искаха да се натоварват, като ги командват. Това беше половинчата, недоизкусурена мярка. След като се противопоставях на правилата в ЗСД, това тук ми се струваше мърлява работа.
Най-сетне Уинзик ни потърси по общата линия.
— Така! Добре дошли и ви благодаря за службата! Ние от министерството на защитата сме много развълнувани да обучаваме новите, храбри сили. Вие ще бъдете първата линия на защита срещу опасност, която тегне над Върховенството, откакто съществуваме.
— Приготвили сме два бързи видео материала за ориентация. Те ще обяснят целта ви тук. Моля ви, обърнете специално внимание на ориентацията и запазете въпросите за най-накрая. Благодаря ви отново!
— Видео ориентация ли? — подхвърлих пред моите съекипници.
— Върховенството има много графични дизайнери и аниматори — обясни Мориумур. — Това е една от най-често избираните професии от онези, които искат да работят за нещо повече от прехраната си.
Намръщих се.
— Какво е графичен дизайнер?
Куполът на изтребителя ми неочаквано светна с холографска проекция. Не беше добра като на Ем-бот — тази беше плоска, липсваше дълбочина, въпреки това ефектите бяха вдъхновяващи.
Защото ми показваше гробокопач.
Приличаше на онзи, който бях виждала на записа на Метален рой. Огромна, притискаща сянка вътре в облак от светлина и прах. Късове горящи астероиди изскачаха от него, оставяха следи в бездната. Профучаваха по купола ми и макар да знаех, че това е просто холограма, пръстите ми потръпнаха на контролните уреди.
Всеки инстинкт, който имах, крещеше да се махна от този ужас. Това бе невъзможна, невероятна гадост. Тя щеше да ме унищожи, както и всичко, което обичах. Усещах го.
— Това е гробокопач! — поясни наперен женски глас. Графично изображение обгради нещото на екрана — блестяща линия от звезди и светкавици.
— И въпреки това, никой не знае със сигурност какво представлява гробокопачът — продължи гласът и иконки като объркани личица обточиха краищата на купола ми. — Тези записи са почти на двеста години, правени, когато Акумудийския гробокопач се е появил и е унищожил планетата Фархейвън. Всички живи същества на планетата били превърнати в прах и изпарени! Колко страшно!
Образът на гробокопача приближи, сякаш неочаквано бях прелетяла по-близо до него. Отдръпнах се, макар да знаех, че не е истински. Отблизо приличаше на буря от прах и енергия — но вътре, дълбоко, видях сянката на нещо по-малко. Беше кръгло, променяше се… не знам какво беше.
— Когато гробокопачи влязат в нашето измерение — продължи гласът, — материята се скупчва около тях. Вероятно я носят от мястото, от което идват. Откачено! Тази материя образува обвивка около гробокопача; самото създание е много по-малко! В самия му център има прах, скали и отломки, които образуват нещото, наречено гробокопачески лабиринт!
— Стандартните щитове защитават пилотите от онова, което изпарява хората, така че това е хубаво, нали! Само че щитовете не издържат дълго на атаките на гробокопачите и дори планетарните щитове падат след броени минути. Но корабите с щитове могат да се доближат, някои дори са влизали отвъд прашната завеса, минавали са покрай отломките и са влизали в самия лабиринт! Там са се натъквали на сложна мрежа от извити тръби и коридори, направени от камъни и метал.