Към небето 2 към звездите

— Вятърът, който се смесва с последния дъх на умиращия — предложи Хешо.

— Това е твърде… точно — каза Мориумур.

— Да — съгласих се. — Готино е, но е доста дълго, Хешо.

— Според мен е красиво — обади се Химерна.

— Ескадра петнайсет — прозвуча глас от командването. — Бъдете готови за излитане. Командване край.

— Чакай — спрях гласа. — Каква е командната структура? Как да се организираме?

— За нас няма значение — отсече гласът. — Разберете се сами. Командване край.

— Това е дразнещо — казах по частната линия на ескадрата си. — Мислех, че Върховенството знае повече за военната дисциплина.

— Може и да не знаят — досети се Хешо. — Те имаха нужда от нас като пилоти.

— Имат стотици други пилоти, които управляват дроновете дистанционно — отвърнах. — Със сигурност имат командна структура. Офицери, рангове?

Мориумур прочисти гърло.

— Левият ми родител е работил като пилот на дрон и… повечето от тях се пенсионират след кратко време. Службата е изключително стресираща, твърде агресивна.

Ангели небесни. Това изглежда беше поредната голяма причина ние на Метален рой да сме оцелели толкова дълго.

Командване полети ни нареди да излетим и ние петимата се издигнахме на подемните си пръстени, след това се изтеглихме с маневра от „Теглилки и мерки“ и излязохме в дълбокия космос.

Далечната звезда излъчваше светлина, която се отразяваше на ярки вълни от металната повърхност на лабиринта. Впечатляващите ѝ размери ми напомняха за платформите около Метален рой — сигурно и двете бяха отнели забележително много усилия, за да бъдат създадени.

Излетяхме към посочените координати, за да чакаме там. Откъснах внимание от лабиринта и натиснах копчето, което ми даваше възможност да чувам какво говорят другите. Нямаше начин да започнем обучение без командна структура.

— Хешо — повиках аз кицена. — Искаш ли да ни бъдеш щурмови командир? Ти имаш опит с командването.

— Не много — отвърна той. — Капитан на кораб съм от около три седмици, капитан Аланик. Преди това се занимавах с политика.

— Ти беше абсолютният монарх на малка част от планетата на кицен — обади се тихо Химерна.

— Подробности — сряза я Хешо. — На кой му пука за тези тъмни векове, нали? Сега вече сме просветлени! — Той се поколеба. — Само че не беше малка част. Ние обхващахме над една трета от планетата. Независимо от това, не мисля, че е разумно да командвам тази ескадра. Не бива да раздвоявам вниманието си, докато командвам екипажа, още повече че корабът е непознат и моите хора все още го разучават.

— Можеш ти да поемеш командването, ако искаш, Аланик — предложи Мориумур.

Направих гримаса.

— Не, моля те. Мога да се натреса в черна дупка или нещо такова. Не искаш един от прихващачите да командва. Химерна, ти трябва да си щурмови командир.