Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Въпреки това се съобразявах с дадения ми съвет и по изключение избягвах тази тема. Единствено пред Ида дръзвах да си излея сърцето. Разбира се, говорехме на унгарски, докато Фани разпускаше за през нощта вдигнатата ми на кок коса, а в небето над парка на „Шьонбрун" грееше бледата луна.
– Ще налея вода в мелницата им, ако тъкмо сега засегна въпроса за моите унгарци, но едва се сдържам, нещата не търпят отлагане, Ида! Той разчита на помощта ми.
И двете знаехме, че с „той" нямах предвид императора.
– Търпение, Ваше Императорско Височество – гласеше съветът на младата ми приятелка. – Сама виждате, че не бива да се дава нова храна на сплетните.
Махнах пренебрежително с ръка, а Фани цъкна тихо и неодобрително с език. Само тя се осмеляваше понякога да се държи с мен така, сякаш бях една от обикновените й клиентки. Това ме разсмиваше или ядосваше, в зависимост от моментното ми настроение.
Тази вечер въздъхнах примирено.
– Ах, Ида, как смеят тези жени да си чешат езиците по мой адрес, сякаш съм някоя глупава гъска, която мами съпруга си? Знаеш, че няма нищо подобно.
– Не се гневете, Ваше Императорско Височество. Известно Ви е, че високопоставената дама неизменно се намира във фокуса на общественото внимание. Завиждат й, затова се опитват да й открият грешки.
– Въпреки това нямат право. В Унгария аз само представлявах интересите на императора. А те ми говорят за изгора, моля ти се, Ида! Сякаш съм млада камериерка, която се захласва по някой хубавичък граф!
– Вие, Ваше Императорско Височество, сте жена, чудно красива жена, а той е мъж, изключително привлекателен мъж. Когато застанете един до друг, направо сте радост за окото, сякаш сте създадени един за друг – Ида сниши глас и дори се поизчерви, заключавайки: – Той Господ си знае работата.
– Ах...
Не ми хрумна друг отговор и дори Фани, която не разбираше и дума унгарски, се сепна и прекъсна за миг работа. Но едва ли фризьорката ми можеше да бъде толкова объркана като мен. Нямах особено доверие в Божията воля. Един Бог, който допускаше хиляди от децата му да бъдат разкъсвани по бойните полета, заслужаваше според мен по-скоро критика, отколкото безрезервна вяра в милостивата му предвидливост.
Фани продължи да ме реши, а аз разглеждах лицето си в огледалото. Тясно, с огромни тъмни очи, сериозно и без бръчки, красиво. Макар да беше еретично, в този момент аз вярвах по-скоро в силата на тази красота, отколкото в Бога на „кардинал Дърдорко".
С помощта на тази красота и с безброй ласкателства успях да получа разрешение от Франц Йозеф да посрещна в Буда и Пеща деня на свети Стефан, големия празник на патрона на Унгария, който се падаше непосредствено след рождения ден на императора.
Не друг, а самият Лайош Кошут33, най-опасният измежду унгарските емигранти, косвено потвърди правилността на тази ми постъпка. От Италия той бълваше огън и жупел срещу каквото и да било сближаване на Унгария с Австрия и гледаше с огромно недоволство на симпатията, с която ме посрещаха в родината му. От Унгария ни донесоха, че разпращал настоятелни писма до своите привърженици и се обявявал както срещу Дюла Андраши, така и срещу Ференц Деак.
Как можех при това положение да заложа на карта постигнатото дотук и да си стоя тихо и мирно във Виена, боейки се от някакви глупави сплетни?
Дори Франц Йозеф съзнаваше, че присъствието ми в Унгария заедно с престолонаследника и сестра му бе наложително. Ала още в първото си писмо, което скоро след това получих в Унгария, той критично отбелязваше, че съм се била отнесла „твърде лековато" към поредната ни раздяла.
Изтерзана от грижи, тайни угризения на съвестта и от наложителните потребности на деня, аз пращах до Виена все по-дълги, по-любвеобилни и по-приятелски писма. Императорът не биваше да намери и най-малката причина да се съмнява в привързаността и лоялността ми, камо ли пък да ме ревнува. Само аз си знаех, че в действителност имаше основателна причина за това.
Граф Андраши беше не само олицетворението на тайните ми момичешки мечти, но към него ме привличаше и опитът, който бях натрупала като жена. За първи път бях уверена, че той се възхищаваше не само от бляскавата фасада на императрицата, но и от живата, многопластова личност зад нея. Когато разговаряше с мен, не си губеше времето с банални комплименти, нито пък приемаше, че аз, бидейки жена, бездруго съм се родила без капка мозък в главата. Приятните неща, които ми казваше за външността ми, бяха толкова ексцентрични, че аз не само им се радвах, но и се чувствах истински поласкана.