Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
За надзъртане изпод капака на пейката, за да види въоръжените до зъби войници да се мятат обратно на седлата и да потъват в галоп в нощта, изпълнили кървавата си задача.
За спотайване в мрака цяла нощ, треперещ от ужас, че ще се върнат да го търсят.
За часовете по-късно, малко преди зазоряване, когато Мохлер, един от младите, току-що постъпили на работа служители се върна от града в цитаделата и го завари да се крие в пейката и го измъкна от там.
Всичко това, защото Панис Рал искаше да стъпче всяка потенциална съпротива срещу династията Рал още преди изобщо да се е породила. Беше разпоредил на войниците си да колят наред — всяка, реална или въображаема, заплаха за неговия престол. Дори второразредният владетел на провинция Фаджин в далечните Печални територии, който не хранеше никакви лоши помисли към династията Рал и винаги бе заявявал своята лоялност, бе намерен за виновен, задето един ден може да представлява потенциална заплаха, поради което той и семейството му трябваше да загинат, защото бяха извършили греха да съществуват.
Но с лукавите селяци, както ги наричаха, шега не бива. Дори хората с дарбата с право се страхуваха от окултните им сили. Панис Рал знаеше, че такива сили и способности, каквито се крият в Печалните територии, могат да представляват заплаха, но с щурма срещу владетеля на провинция Фаджин допусна грешка. Нанесе удара си едно поколение по-рано.
Докато вътре в него бушуваха пламъците на яростта, Ханис Арк знаеше, че заплахата за владичеството на династията Рал този път е реална. Той щеше да се погрижи за това. Никога повече нямаше да трепери от страх пред един Рал. Злото щеше да бъде поправено.
Той щеше да получи своята мъст.
Говореше се, че новият владетел Рал, Ричард Рал, бил различен от Панис Рал и нямал нищо общо с Мрачния Рал, който успя да надскочи баща си по коварство и злосторничество, но това за Ханис Арк нямаше никакво значение.
Освен че бе зъл и коварен, Мрачният Рал беше и човек, отдаден на една своя страст. Тъй като Ханис Арк все още не бе готов да нанесе своя удар, отклони вниманието на Мрачния Рал с един дар, подхранващ страстта му — подари на Мрачния Рал онова, което той копнееше да притежава най-много на този свят. Даде му една от кутиите на Орден, която отдавна лежеше скрита в Печалните територии. На Ханис Арк не му трябваше кутия на Орден, а Мрачният Рал копнееше да я притежава и ето че този дар откупи автономността на Ханис Арк, наред с някои други полезни услуги.
Доколкото Ханис Арк беше чул, страстта на Мрачния Рал в крайна сметка се бе превърнала в негова гибел и той бил погубен от ръката на собствения си син — Ричард Рал. За Ханис Арк не беше изненадващо един Рал да посегне на баща си.
Това, че Ричард Рал не се бе намесил в управлението на Печалните територии и не бе изявил никакво желание да го направи, не променяше нещата от гледна точка на Ханис Арк. След като бе владетел на Д’Хара, той би могъл да промени мнението си във всеки един момент, както бяха правили неговите предци.
Освен другото той беше Рал, а това само по себе си бе повече от достатъчно, за да определи съдбата му.
Новият Господар Рал беше извел Д’Харанската империя до велика победа, потъпквайки тираничната заплаха за самото съществуване на живота. С това той неразумно бе спасил живота и на Ханис Арк — човекът, който сега се канеше да го унищожи.
Новият Господар Рал, подобно на баща си преди това, изобщо не подозираше какви способности притежава Ханис Арк. Епископът би могъл да нанесе своя удар и по-рано, още докато Ричард Рал създаваше Д’Харанската империя и се биеше във войната за нейното оцеляване, но тогава това би означавало война. Би било трудно да оцелее срещу невероятното могъщество на Императорския орден.
Затова той бе решил да се сниши, да запази силите си за точния момент, да развива способностите си и да остави Ричард Рал да води сам тази дълга и трудна война. Ханис Арк нито веднъж не изпрати подкрепление, както би постъпил всеки верен поданик на Д’Харанската империя. Той остана невидим и продължи да работи върху плановете си. Сега, когато войната бе приключила, дойде моментът да въздаде отмъщението си над династията Рал.
Говореше се, че новият Господар Рал бил уважаван, почитан и дори обичан от мнозина. Беше мъж в разцвета на могъществото си, завоевател и герой.
Ханис Арк беше доволен, че има насреща си достоен противник. Така падението на Рал щеше да е още по-пагубно, още по-болезнено, а триумфът на Ханис Арк още по-забележителен и удовлетворяващ.