Лилит: Змия в тревата

— Хм, интересно е, че най-после са усъвършенствали технологията за прехвърляне на личността. На Цербер то е следствие от въздействието на микроорганизмите, също както приспособяването към Медуза чрез промяна на телесната форма или перцепцията на действителността на Харон.

— Нима сте знаел, че се работи над подобен проект?

Някъде дълбоко у мен се бе пробудило неясно подозрение, но отецът съвсем спокойно кимна.

— Естествено, нали ти разправях колко влиятелен бях станал по едно време? Неколцина от заетите с проекта бяха католици и сериозно се тревожеха за чистотата му от теологична гледна точка… — особено относно въпросите около душата. Честно казано, не само аз, но и главите на църквата по онова време отхвърляха замисъла като невъзможен. Помниш ли какво си говорехме за космологиите и фактите, които отказват да се вместят в тях?

Неговото обяснение не ми изглеждаше особено правдоподобно, защото знаех каква абсолютна секретност се спазваше около всичко, свързано с проекта, ала засега реших да не прекалявам. Може би единственият ми съюзник на Лилит се опитваше да ми пробутва измишльотини… но нали и аз му отвръщах със същото?

— Значи твърдиш, че не се стремиш да вземеш главата на Крийгън — подхвана той отново. — Защо си тук тогава? Какво е това толкова невъобразимо важно нещо, та Конфедерацията е готова да прати при нас един от най-добрите си агенти, пък и да те мотивира да останеш верен на подобна самопожертвувателна цел?

Разказах му за пришълците, за пробива на най-високо равнище в Командването на военните системи, изобщо — цялата история. Реших, че за момента това е най-добрата тактика, а току-виж и той добавеше някоя любопитна подробност.

Когато свърших, свещеникът въздъхна.

— Я гледай ти… Враждебна раса, а? Използват Четиримата владетели… Трябва да признаем, че онези твари сигурно са адски хитроумни, щом са ни схванали толкова добре.

Останах разочарован. Бях сигурен, че ако някой извън самата върхушка е надушил нещо, това ще е отец Бронц.

— Нищо ли не сте чул за пробива?

— О, да, мълвата плъзна — увери ме той. — Но не надавах ухо на слуховете, отчасти заради самия Крийгън. Не е като останалите. Дошъл е тук доброволно, по свое желание, след като е служил вярно на Конфедерацията през целия си живот. Ако другите Владетели жадуват за отмъщение, едва ли същото важи и за него.

Изпаднах в униние. Прахосаха ме ей тъй, за нищо! Усилието е било напразно, както и захвърлянето ми на Лилит. Изглеждаше напълно логично да е някой от другите Владетели.

Но… наистина ли бе така?

— Може да е вярно — съгласих се, — и все пак вие знаете ли защо един иначе разумен и дори изтъкнат човек като Крийгън доброволно се е заточил тъкмо тук? И още, възможно ли е подобен човек да остане настрана от толкова важен проблем като нашествието на друга раса, дори ако не е пряко замесен в историята?