Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Жената се смръщи недоумяващо и се обърна към мъжа.
— Нали трябваше да кацнем в Център?
Той закима.
— Не знам какво става. Да не е някаква повреда?
Нямаше илюминатори, за да видя къде сме, но настръхнах. Дойде и моят ред, казах си. Време беше да събера сили, за да се разшетам пъргаво при първа възможност.
Последваха няколко тласъка на двигателите за корекция на траекторията и скоро задният люк на салона изсъска.
Мъжът вдигна рамене.
— Не знам защо, но току-що се скачихме с орбиталната станция.
Разкопчах ремъците, въздъхнах и се изправих.
— Не се тревожете — казах му. — Просто аз ще трябва да сляза тук.
Тринадесета глава
Жертва на философията
Въздушният шлюз беше от най-съвременните. Совалката всъщност не се бе скачила със самата станция, а с дълъг тръбест ръкав. Знаех, че такива орбитални станции има и над четирите обитаеми планети в Диаманта и Владетелите ги използват за какво ли не. Тук например беше главният компютър на Медуза. Само че не си представях, че е с такива колосални размери. Простираше се на няколко километра — истински космически град! Несъмнено вътре имаше всичко, за да поддържа самостоятелно живота на хиляди хора. Не липсваше дори изкуствено създадена гравитация, макар и по-слабовата от онази, с която бях свикнал на планетата.
В края на ръкава стигнах до втори шлюз, в който влязох без колебание. Ако са имали намерение да ме затрият, можеха да свършат тази работа и другаде, при това с по-малко главоболия. Този шлюз не само предпазваше допълнително срещу изтичане на въздух, но и беше чудесна мярка за сигурност. Разбира се, снабден бе с вездесъщото следящо устройство, но видях и стърчащи излъчватели. Не ми стана ясно дали служат за обеззаразяване, или са някакви оръжия.
Люкът се захлопна зад мен, но вътрешният не се отвори веднага. Изведнъж излъчвателите изпълниха камерата с бледосиньо силово поле, което ми подейства твърде особено. Сякаш изведнъж ослепях и оглушах, макар през цялото време да виждах и чувах. Просто вече не можех да заповядвам на микробите на Уордън в тялото си, което незабавно започна да си възвръща първоначалния вид… Наблюдавах процеса, безсилен да се намеся.
Скоро изключиха лъчите и пред мен се откри къс коридор. Трудно ми беше обаче да помръдна, все едно бяха окачили невидими тежести по моето тяло. Не знаех точно какво ми сториха, но се досещах, че някой друг заповядваше на дребосъците в мен самия. Все пак успявах да ходя и да говоря, само че сигурно вече беше немислимо да се развихря. И какво от това? Знаех, че са затегнали примката около врата ми. Късно беше да се вайкам, задето не съм се пръждосал навреме от Сивата падина.
В приемната отвъд коридора ме чакаше жена в черна правителствена униформа, със сурови черти на лицето. Придружаваше я сержант с късоцевен и лек пистолет в ръка. Нямаше как да е лазер, значи само зашеметяваше. Разумно — когото и да улучиш, ще се надигне след няколко часа, пък и няма да повредиш скъпоценния корпус на станцията.
— Аз съм Суга Фалън — представи се жената. — Ръководя това съоръжение. Доколкото се досещам, ти си човекът, известен ни като Тарин Бул, макар това да не е истинското ти име.
— Не съм против да ме наричаш и така — промърморих уморено. — Виждам, че тук знаете за микробите на Уордън повече, отколкото съм допускал.
Тя се усмихна.
— Никога не преставаме да се ровим в неизвестното. Ще се изумиш, като научиш за последните ни постижения. Ела с мен. Сигурно не си ял нищо от няколко дни.
Всяко движение ми струваше сериозни усилия. Можех ли да направя друго, освен да я последвам? Наистина бях прегладнял.
Храната се оказа превъзходна, при това — прясно приготвена.
— Продуктите си осигуряваме сами — гордо ме осведоми Фалън. — Постоянният ни персонал е над две хиляди души, временният — хиляда. Оттук ръководим цялата система за наблюдение. Също тук пазим и базите данни, а всичко необходимо се предава в управленията чрез мрежа от спътници. В лабораториите ни работят специалисти и от четирите свята на Диаманта — най-добрите в своите области, естествено.
— Ще ми се да поразгледам — измърморих неприветливо.
— О, някой ден може и това да стане, но днес ще ти покажем само един-два отдела. Мисля, че ще бъдеш очарован от успехите им…
— Да не би да се занимават с психологията на пришълците?