Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Медуза: Мръвка за тигъра
Медуза: Мръвка за тигъра - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Медуза: Мръвка за тигъра

Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:

Решителната битка между Конфедерацията и враждебно настроените към нея пришълци пламва на Медуза — скования от ледове свят в Диаманта на Уордън. Извънземната опасност и коварството на местния Владетел се оказват непосилни за последното превъплъщение на безименния суперагент. Няма друг изход… лично той излиза на арената!
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 121
Перейти на страницу:

— Пътниците да се качват — обади се гласът. — Следващо кацане — в Център.

Вдигнах рамене. Не си струваше да се развихрям в дивашки изпълнения. Вече бях на кукичката и някой сигурно бавно навиваше кордата, наслаждавайки се на богатия улов.

Влязоха трима нови пътници — мъж и жена в черните дрехи на висши служители, и момиче, което толкова много се различаваше от тях, че неволно зяпнах.

Жените на Медуза не са хубавици. Е, свикнеш ли веднъж с външността им, почти започваш да ги харесваш, макар да са прекалено едри и мускулести. В края на краищата всекиму може да се случи да си смени пола, нали!

Момичето явно беше от Медуза — никой друг не би оцелял в тукашния климат с подобни ефирни дрешки по себе си. Но мургавата й кожа не беше придобила дебелото защитно покритие, с което бях свикнал. Да не говорим за телосложението й — през живота си бях срещал твърде малко жени с такива форми, да не споменавам пък, че умееше да ги показва при всяко свое изкусително движение… Имаше и чаровна усмивка върху прекрасните си устни, а необичайно дългата й коса беше светлокестенява.

— Тикс, седни ето тук и затегни ремъците — заповяда мъжът.

Тя засия.

— Както наредите, господарю.

В гласа й прозвуча нещо почти детинско, но не можеше да се отрече, че е съблазнителен. Забелязах, че се усмихва непрекъснато и не отделя поглед от самодоволния бюрократ. Той също скоро разбра, че съм се вторачил в сценката.

— Не сте ли виждала досега момиче за забава?

Завъртях глава.

— Не съм, господине. Аз съм от Сивата падина, при нас не се срещат.

— Така си е — потвърди той гордо. — Вие ги арестувате и ни ги пращате, пък ние им даваме нов живот.

След последните думи се изкикоти. И аз разтеглих устни в усмивка, макар да не ми беше весело. Долавях нещо неестествено у Тикс.

Разбира се, всички споменаваха от време на време момичетата за забава. Разправяха, че много ги бивало да развличат високопоставените си господари по всевъзможни начини. Чудех се обаче защо на планета, където жените преобладаваха, нямаше и момчета за забава!

Мъжът се оказа приказлив. Или не знаеше кой (коя) съм, или беше изключително надарен актьор. Разказах му набързо накъде и защо пътувам и той сякаш не намери нищо особено в историята.

Обясни ми, че момичетата за забава не са служители като всички останали, а по същество са робини. Е, не нарече Тикс с тази дума, но смисълът на увъртанията беше ясен. В тази категория попадаха само закоравелите престъпнички, осъдени на окончателно понижение. Повечето завършваха окаяния си живот по спътниците на газовия гигант Момрат, другите попадаха в ръцете на опитни психокасапи от Отдела за рехабилитация на криминални елементи.

— Някои хора в този отдел са истински художници! — увери ме мъжът разпалено. — Не бихте повярвала в промяната, ако знаехте как изглеждаше Тикс преди процедурата…

— А няма ли и момчета за забава? — не се сдържах накрая.

Тузарът завъртя глава.

— Не става! Процесът зависи от микробите на Уордън. Когато майсторите премахнат висшите психически функции или каквото още там правят, обектът неизбежно застива завинаги в женски организъм. — Ухили се порочно на Тикс и тя потръпна от удоволствие. — Аз поне нямам нищо против.

Наложи се да потисна напъните за повръщане. Робството беше едно от най-гадните прегрешения на всички варварски епохи, които човечеството бе надживяло, а не можех да си представя нищо по-страшно от създаването на… доволни роби! Струваше ми се ужасно извратено. За какво са им те на планета, където могат да използват машини за същата цел? Имаше едно-единствено обяснение — така гъделичкаха гнусната си мания да властват. Този тип явно бе „възнаграден“ с Тикс от правителството, защото си вършеше чудесно работата и се бе издигнал до съответния ранг. Изглежда я водеше навсякъде като символ на положението си, а и за да угоди на порочната си жажда някой да му се подчинява безпрекословно. Казах си тъжно, че едва ли бих открил по-очебиен признак колко е болно това общество.

Преборих се с желанието си да очистя тутакси идиота и спътницата му — заедно с Тикс, която в известен смисъл отдавна беше труп.

Двайсетина минути след излитането гласът отново прозвуча в салона:

— Моля, останете в креслата си и не разкопчавайте предпазните ремъци. Предстои ни скачване.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)