Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Стигнахме до гола стая, която май не се използваше често. Измъчваше ме желание да свършим с всичко това и най-сетне да узная каква ще е моята участ.
Скоро се появи Чин и се поклони ниско.
— С какво да ви зарадвам, господарке?
Фалън я огледа критично. Пред нас стоеше дребничка хубавица, приятно закръглена на подходящите места. Гърленият й глас звучеше и детински, и чувствено. Проклети да са, но можеше да събуди дори мъртвец! Пък и аз също съм бил хлапак на тринайсет години, обзет от еротични мечти…
Садистката изви глава към мен.
— Каква оценка й даваш?
— Зашеметяващо — промърморих с кисел вид.
— Искаш ли да видиш как сме я дресирали?
— Не, няма нужда…
— Чар, застани на четири крака и оближи краката на този човек!
Засъсках от ярост, а бившата Чин се подчини радостно и без никакво бавене на заповедта. Почувствах се омърсен, но трябваше да търпя.
— Достатъчно, момиче. Стани.
— Да, господарке.
— Сега излез през онази врата. Там ще те посрещне мъж с дрехи като моите. Той ще бъде твой господар и ще ти каже какво иска от теб. Върви!
— Подчинявам се, господарке.
— Определено става за подарък — промълви Фалън сякаш единствено на себе си. — Ще прави компания на разни светила, ще танцува на масата. — Извъртя се и се вторачи в мен. — И ще бъде полезна. Замразена е в тази форма за цял живот. Няма да остарява, просто ще се приспособява към промените във външните условия, без въобще да й личи. Ако се загуби или я разделят насила от господаря й, ще моли всички наоколо да я върнат при него. Ще се грижи за удоволствията му и само в това ще намира радост. Не е ли все пак по-добре от бързата смърт в мините или чистенето на коридори десетилетия наред?
— Не съм убеден и май никога няма да бъда!
— Предполагах. Светът е пълен с глупаци — жизнерадостно отвърна садистичната жена. — Хайде, трябва да се отбием на още едно място!
Този път влязохме в претъпкан с всякакви боклуци кабинет. Фалън порови в едно чекмедже и измъкна голям скицник. Започна да го прелиства и аз успях да зърна, че страниците са запълнени от рисунки с молив или мастило. Накрая намери каквото търсеше и ми подаде скицника. Вгледах се в изобразеното.
— Какво ще кажеш? — подсмихна се ужасната гадина с човешки облик.
Беше превъзходно творение на извънредно надарен художник. Изобразяваше стъписваща с хубостта си красавица, може би най-шокиращото въплъщение на женствеността, което бях виждал. Мургава кожа, пищна русо-кестенява коса, огромни зелени очи… по-привлекателно създание дори не можех да си представя! Тялото беше високо, стройно и неудържимо съблазнително, с твърде добре очертани гърди и задник. Художникът не бе сдържал въображението си — имаше и други рисунки на същата жена. На едната тя бе приклекнала като звяр, увита в петниста кожа. Немислимо видение, хищна машина за секс. Долових чувственото напрежение във всяко движение на молива и неволно подсвирнах.
Фалън кимна.
— Доволна съм от одобрението ти. Първият министър отдавна мечтае да осъществи любимия си проект, но чакаше най-подходящия момент за това.
— Ипсир ли я е нарисувал? Брей, да му се не надяваш на таланта…
— О, да, той е разностранно надарен. Не само подготви скиците, но работи вече половин година с най-добрия ни майстор на психотехниката, за да изберат необходимата психическа нагласа и темперамент. За хормоните всичко си е ясно от самото начало. Първичната дивачка, съвършената и непокварена жена. Така я нарича. Понякога ми се иска и аз да имах такова тяло.
— С подобни цици щяха постоянно да те мъчат болки в кръста — прихнах язвително.
Фалън вдиша рамене.
— Тя ще се различава много от обикновените момичета за забава. Между другото, отсега я нарича Уби. Ще бъде винаги до него, за да го радва със съвършенството си. Околните ще точат лиги от завист, но тя ще му е абсолютно предана. Нещо като опитомена пантера — послушна и все пак дива, за да стане още по-екзотична. Ще има и особени функции. Ще е готова да направи и невъзможното, за да защити господаря си. Истински шедьовър!
Поклатих глава. Струваше ми се, че вече разбирам що за твар е Ипсир. Вероятно най-слузестата душица във Вселената.
— Всичко ми е ясно… — процедих през зъби.