Медуза: Мръвка за тигъра

Вдигнах рамене.

— Не исках да се излагам, като се окажа най-големият некадърник от всички ни. А и ако не бях опитал, оставах си безпомощен — какво да сторя, освен да заживея с Дивите? Да речем, че проверявах една своя теория и… сбърках. Подцених системата ви. Ще задоволиш ли любопитството ми — кога ми вдигнахте мерника?

— Разбрахме, че някой е проникнал в Сивата падина, след като започнахме да търсим изчезналия полицай. Но нямахме представа точно кой си, докато не поиска досието на Чин Лу Кор. Служителката, на която се престори, нито знаеше за случая, нито би имала право да рови в него. Компютърът веднага вдигна тревога. — Тя помълча и добави: — Можеше да се отървеш, само ако сменяше самоличността си на всеки час.

Завъртях глава.

— Щях да ви се изплъзна, ако се бях усетил колко съм спал. Това е основната ми грешка. В моя занаят и един гаф стига, за да те закопае.

— Затова системата винаги е крайният победител. Ние можем да си позволим и сто гафа, а ти — нито един.

— Кажете го на двамата мъртви Владетели.

Фалън изобщо не се засегна.

— Те управляваха по съвсем различен начин. На Лилит технологиите са немислими, а на Цербер достатъчно по-силният ум може лесно да се надлъгва с тях. Ще трябва да измислят свои, по-съвършени варианти, както направихме ние.

— Не бих нарекъл системата ви съвършена. Това е свят на тъпотата, населен от овце, лишени от амбиции, та дори и от най-примитивна смелост. А върхушката… що за лудост е да имаш лични роби, сякаш сме се върнали в най-мрачните епохи от историята?

Фалън си оставаше все така невъзмутима. Не ми отговори направо и отначало дори не разбрах накъде насочва разговора.

— Тарин Бул или който ще да си, моля те да ми обясниш само едно нещо. Знам, че си достатъчно добре дресиран и няма да измъкнем нито думичка от теб насила…

— Може и да се съглася. Какъв е въпросът?

— Защо?

— Какво „защо“? — озадачих се.

— Наистина ли си само един сляп наивник, или има по-практична причина да упорстваш с такова настървение?

— Казах вече, че вашата система ми е противна.

— Нима? А какво са цивилизованите светове, ако не огромни стада овце? Само дето изглеждат по-хубавички, но то е защото не им се налага да оцеляват в климата на Медуза. Нашата система е нагодена към тая планета разновидност на все същата подредба на обществото. И знаеш ли защо? Защото почти всички хора са си овце по природа — доволни са да имат пастир, който да им осигурява безопасност, подслон, работа и пълен корем. Напомням ти, че в цялата история на човечеството няма народ, дето да е получил жадуваните демокрация и независимост, и да не се е отървал бързичко от тях в замяна на сигурността. Всеки път! Доверявал се е на силните, които са знаели какво искат и са имали волята да го сторят. На хора, поставящи личната си власт над всичко друго…