Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Е, ние поне не монтираме камери в клозетите — възразих отнемайкъде.
— Защото нямате нужда от това. Векове наред Конфедерацията е отстранявала още на генетично ниво потенциално непокорните, а е имала и преграда от десетки хиляди светлинни години вместо силово поле, за да се пази от ненужните й гости. Случайните отклонения пък, знаеш го, праща в Диаманта. И ние идваме оттам, Бул, затова разбираме и владеем тънкостите на тази система. Не друг, а Конфедерацията е отсъдила, че сме най-подходящите да властваме.
Замълчах си. Стараех се да открия някаква пролука в логиката на разсъжденията й, но не успявах.
— Значи самата система е порочна и нежизнеспособна — казах инатливо — и накрая все пак ще рухне. Няма значение дали тук или в Конфедерацията!
— Ясно… Наивник си. И Диамантът, и Конфедерацията дадоха на масите онова, което открай време им обещаваха различните реформатори на обществото. Другите експерименти водеха само до всеобща мизерия. Впрочем и ти самият започна да беснееш тук, просто защото се опитахме да те превърнем в поредната овца. Ако веднага те бяхме назначили в Службата за наблюдение, щеше да си предоволен.
— Съмнявам се. Отдавна загубих сляпата си самонадеяност.
— Е, може пък и това да е причината за ината ти. Няколко пъти имаше възможност да се откажеш и да оцелееш, но продължаваше въпреки липсата на дори нищожен шанс! Корав убиец от Конфедерацията не би трябвало да се държи така, дори ако се е разочаровал в заблудите си. Ти изглежда не искаш да се примириш със системата в никоя нейна разновидност, а в същото време знаеш, че по-съвършена няма. И като дивак в пустошта пак щеше да полудееш… Бул, не си дошъл да спасяваш никого. Дойде просто да се предадеш, не се съмнявай! В нашия свят няма място за човек като теб и ти го разбираш най-добре.
Не исках да й повярвам. Не изпитвах желание да сложа край на живота си, не търсех и изкупление за греховете. Все пак отчасти тя беше права, макар че нямаше да я зарадвам с такова признание. Наистина не бих могъл да живея на Медуза. Затова бях решен или да унищожа системата, или да си счупя главата.
Но защо продължавах сам да си хвърлям прах в очите?
— Сега какво ще ме правите? — попитах, за да приключим с философстването.
— Първо ще трябва да те пообразоваме. Ще те заведем да се видиш с един свой приятел. Интересно ще ми е да наблюдавам реакциите ти при срещата с нашето изкуство!
Стояхме в остъклен коридор над огромна градина. Напомняше едновременно и за курортна планета, и за питомна джунгла — бели плажове, кристалночисти езерца с изкусно изградени водопадчета, изумрудено зелени гъсталаци от дървета и лиани, изпъстрени с цветя.
— Личните покои за отдих на Първия министър — обясни Фалън. — Тук се оттегля, за да си почине и събере сили.
Взрях се по-внимателно.
— Виждам хора долу.
— Няколко десетки момичета за забава обслужват мястото — кимна тя. — Изпълняват всеки негов каприз и поддържат всичко в идеално състояние.
— Хм… Робини като от мокрите сънища на недорасло пуберче!
— Имат си предназначение. Според нашите норми са бивши престъпници. Поне за вината им няма никакво съмнение. По-силните и хитрите пращаме по спътниците на Момрат. Би могло да се каже, че там е нашият Диамант на Уордън… Онези, които не могат да вършат друго, убиваме или преобразяваме. С две думи, правим ги полезни. Понякога сме по-хуманни и от Конфедерацията. Но да продължим нататък!
Върнахме се в един от главните сектори на станцията и минахме през врата, на която се мъдреше строг надпис: „Психотехнически отдел. Вход само за упълномощени лица“.
Ясно ми беше какво ще видя.
— Отначало просто искахме да са покорни и услужливи — отново подхвана ужасната си лекция Фалън. — Но открихме нещо забавно. Всяко тяло, лишено от съзнанието си, се връща към първична женска форма. — Влязохме в стаичка, откъдето можеше да се наблюдава кабинет с психоманипулационна машина. — Познаваш ли обекта в креслото? — весело попита водачката ми.
Вгледах се напрегнато. С всички тези сензори и тръбички не виждах добре лицето на жената, но очертанията му нямаше как да сбъркам.