Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Медуза: Мръвка за тигъра
Медуза: Мръвка за тигъра - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Медуза: Мръвка за тигъра

Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:

Решителната битка между Конфедерацията и враждебно настроените към нея пришълци пламва на Медуза — скования от ледове свят в Диаманта на Уордън. Извънземната опасност и коварството на местния Владетел се оказват непосилни за последното превъплъщение на безименния суперагент. Няма друг изход… лично той излиза на арената!
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 121
Перейти на страницу:

— Е, ние поне не монтираме камери в клозетите — възразих отнемайкъде.

— Защото нямате нужда от това. Векове наред Конфедерацията е отстранявала още на генетично ниво потенциално непокорните, а е имала и преграда от десетки хиляди светлинни години вместо силово поле, за да се пази от ненужните й гости. Случайните отклонения пък, знаеш го, праща в Диаманта. И ние идваме оттам, Бул, затова разбираме и владеем тънкостите на тази система. Не друг, а Конфедерацията е отсъдила, че сме най-подходящите да властваме.

Замълчах си. Стараех се да открия някаква пролука в логиката на разсъжденията й, но не успявах.

— Значи самата система е порочна и нежизнеспособна — казах инатливо — и накрая все пак ще рухне. Няма значение дали тук или в Конфедерацията!

— Ясно… Наивник си. И Диамантът, и Конфедерацията дадоха на масите онова, което открай време им обещаваха различните реформатори на обществото. Другите експерименти водеха само до всеобща мизерия. Впрочем и ти самият започна да беснееш тук, просто защото се опитахме да те превърнем в поредната овца. Ако веднага те бяхме назначили в Службата за наблюдение, щеше да си предоволен.

— Съмнявам се. Отдавна загубих сляпата си самонадеяност.

— Е, може пък и това да е причината за ината ти. Няколко пъти имаше възможност да се откажеш и да оцелееш, но продължаваше въпреки липсата на дори нищожен шанс! Корав убиец от Конфедерацията не би трябвало да се държи така, дори ако се е разочаровал в заблудите си. Ти изглежда не искаш да се примириш със системата в никоя нейна разновидност, а в същото време знаеш, че по-съвършена няма. И като дивак в пустошта пак щеше да полудееш… Бул, не си дошъл да спасяваш никого. Дойде просто да се предадеш, не се съмнявай! В нашия свят няма място за човек като теб и ти го разбираш най-добре.

Не исках да й повярвам. Не изпитвах желание да сложа край на живота си, не търсех и изкупление за греховете. Все пак отчасти тя беше права, макар че нямаше да я зарадвам с такова признание. Наистина не бих могъл да живея на Медуза. Затова бях решен или да унищожа системата, или да си счупя главата.

Но защо продължавах сам да си хвърлям прах в очите?

— Сега какво ще ме правите? — попитах, за да приключим с философстването.

— Първо ще трябва да те пообразоваме. Ще те заведем да се видиш с един свой приятел. Интересно ще ми е да наблюдавам реакциите ти при срещата с нашето изкуство!

Стояхме в остъклен коридор над огромна градина. Напомняше едновременно и за курортна планета, и за питомна джунгла — бели плажове, кристалночисти езерца с изкусно изградени водопадчета, изумрудено зелени гъсталаци от дървета и лиани, изпъстрени с цветя.

— Личните покои за отдих на Първия министър — обясни Фалън. — Тук се оттегля, за да си почине и събере сили.

Взрях се по-внимателно.

— Виждам хора долу.

— Няколко десетки момичета за забава обслужват мястото — кимна тя. — Изпълняват всеки негов каприз и поддържат всичко в идеално състояние.

— Хм… Робини като от мокрите сънища на недорасло пуберче!

— Имат си предназначение. Според нашите норми са бивши престъпници. Поне за вината им няма никакво съмнение. По-силните и хитрите пращаме по спътниците на Момрат. Би могло да се каже, че там е нашият Диамант на Уордън… Онези, които не могат да вършат друго, убиваме или преобразяваме. С две думи, правим ги полезни. Понякога сме по-хуманни и от Конфедерацията. Но да продължим нататък!

Върнахме се в един от главните сектори на станцията и минахме през врата, на която се мъдреше строг надпис: „Психотехнически отдел. Вход само за упълномощени лица“.

Ясно ми беше какво ще видя.

— Отначало просто искахме да са покорни и услужливи — отново подхвана ужасната си лекция Фалън. — Но открихме нещо забавно. Всяко тяло, лишено от съзнанието си, се връща към първична женска форма. — Влязохме в стаичка, откъдето можеше да се наблюдава кабинет с психоманипулационна машина. — Познаваш ли обекта в креслото? — весело попита водачката ми.

Вгледах се напрегнато. С всички тези сензори и тръбички не виждах добре лицето на жената, но очертанията му нямаше как да сбъркам.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)