Медуза: Мръвка за тигъра

— Не искам да гледам нищо повече! — озъбих се свирепо.

— Какво ме засягат твоите прищевки? — отвърна тя с леден глас. — Мога да те вцепеня напълно и пак ще гледаш.

Права беше. На убиец от Конфедерацията не подхожда да мрънка.

С какво отвратителната гледка пред мен се отличаваше от собствените ми деяния на гарата в Сивата падина?

А и Чин, която познавах, вече беше мъртва, макар още да не осъзнавах напълно този неумолим факт.

Замислих се колко ли хора съм премахнал по един или друг начин от началото на тази операция. Крега твърдеше, че при процеса на Мертън умират двайсетина-трийсетина души, преди някой да „прихване“ новото съзнание…

Женското тяло в креслото се променяше пред очите ми. Не наедря, но тежестта му се преразпредели към ханша и гърдите, а всички извивки станаха по-привлекателни. Лицето не се преобрази чак толкова много, но ушите понамаляха и прилепнаха по-плътно до черепа, очертанията на устните и брадичката също станаха някак по-меки. Когато процесът завърши, никой освен мен не би разпознал Чин в тази жена.

Косата порасна с изумителна, почти комична бързина, и то червеникава на цвят. Гледах като омагьосан, макар и с погнуса.

— Нима променяте и цвета на косата?

— Ха, също и на очите, по желание. Всичко каквото ни хрумне! В това е цялата прелест.

Виждах неясния силует на психокасапина да се суети над пулта — довършваше промените в главата на момичето. Скоро махна онова, което свързваше творението му с машината. Светнаха още лампи и съществото се размърда.

— Помниш я каквато е била — безстрастно отбеляза Фалън. — Виж каква ще бъде, щом се събуди.

Жената се усмихна, отвори очи, надигна се и се протегна. Огледа учудено лабораторията, сякаш я виждаше за пръв път и не знаеше къде е попаднала. Май си беше точно така в края на краищата…

Инквизиторката ми включи разговорната уредба.

— Ей, момиче!

Съществото веднага се обърна с щастливо очакване към посоката на звука.

— Да, господарке?

— Как се казваш?

— Чар, господарке. Моля ви, позволете ми да ви служа!

— Мини през задната врата на стаята. Там има гардеробна. Избери каквито дрехи ти се сторят подходящи, също козметика и накити. Среши си хубаво косата. Излез през другата врата и ме чакай там.

— Както заповядате, господарке. Живея, за да служа.

С усмивка на лице съществото се изниза от лабораторията, а Фалън ме изгледа.

— Как ти се стори?

— Потресаващо е, но ако се надявате да омекна, за да се разприказвам, сбъркали сте. Не съм чак толкова удивен.

— А би трябвало да си! Чух, че оказала страхотна съпротива, щом я пъхнали под психосондата. Не изтръгнали почти нищо за живота й — с теб или без теб. Сега нека и ние отидем при нея!