Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
В замисъла ми помогнаха наблюденията и опитът от градския живот. Паметта ми бе професионално изкривена — събираше и подреждаше почти всяка дреболия, колкото и безполезна да изглеждаше тя. В моя занаят човек не знае кога ще трябва да се възползва от някоя неизгодна за противника подробност.
Погледнах часовника над входа за пътници. Налагаше се да бъда напълно незабележим още около два часа. Ако направех първия ход твърде рано, можех лесно да се проваля. Докато чаках, няколко гарови служители минаха съвсем близо до мен, но не ме видяха.
Оставаха десет минути до пристигането на влака и аз започнах да се изнервям. Никой не се бе мяркал наблизо вече половин час, а имах нужда от първата си невинна жертва. Всъщност дори чух как композицията спря пред силовото поле, когато ми провървя. Доближи ме отговорничка по обслужването на пътниците. Изскочих бързо и безшумно от скривалището си.
Всичко свърши за секунда-две. Бях оформил ръб от назъбен вкостен хрущял на десния си лакът, подсилих допълнително и мускулите на ръката си. Обезглавих жената с едно движение, но имаше изправящ косите миг, когато главата й се търкулна почти в обсега на по-близката камера. Сграбчих я навреме, макар от това преживяването да не стана по-приятно.
Знам, че звучи ужасно, но с тия изумителни способности за възстановяване, които ни даваха микробите на Уордън, трябваше да нанеса смъртоносен удар в първия миг, иначе щях да загазя.
Постарах се да наподобя външността й само приблизително. Намъкнах дрехите, въпреки че ме стягаха на някои места, а другаде висяха. Сандалите обаче категорично нямаше да ми станат, ако не поработех по-продължително върху ходилата си, а тази маскировка ми беше нужна съвсем за малко.
Имаше още един напрегнат момент — други двама като че се канеха да минат край скривалището ми с грозния му пълнеж, но пък точно тогава влакът се показа иззад завоя и се плъзна в коловоза си. Всички се разтичаха да си вършат работата.
Дотук ми бе провървяло, само че отсега нататък трябваше да разчитам още повече на късмета си. Вратите изсъскаха и пътниците започнаха да запълват перона. Щом зърнах две ченгета, представлението започна. Разбира се, и други хора щяха да видят какво става, но разчитах на навика им да оставят всичко в ръцете на СН при подобен неприятен инцидент.
Поиздърпах обезглавения труп, за да се подават ръка и крак, после изскочих от скривалището си и се развиках истерично:
— Полицаи! Елате тук, моля! Побързайте!
Никой не вика копой на Медуза, ако не се е случило нещо ужасно. Видях двете млади лица — бяха мъж и жена — да се обръщат към мен озадачени, след това почти едновременно погледнаха натам, накъдето сочеше ръката ми. Пуснаха саковете си на перона и дотичаха.
— Какво става? — попита жената по-скоро загрижено, отколкото надменно.
— Т-ук има т-труп! — заекнах убедително, наглед уплашен до припадък.
Двамата се стъписаха в първия миг и приклекнаха до тялото, а аз се преместих, за да ме закрива ескалаторът. Повечето пристигнали бяха побързали да се махнат от гарата, но скоро щяха да дотичат — макар и неохотно — поне двама-трима служители от транспортната гилдия.
Ченгетата се оказаха лесна плячка. Проснах и двамата в несвяст, преди да се усетят, после ги убих — почти безкръвно, но също толкова светкавично. Не биваше да се помайвам, защото саковете им още се набиваха в очи на перона.
Веднага се отървах от дрехите на първата си жертва и облякох униформата на мъжа. Добре че беше горе-долу с моите мерки, трябваше да изглеждам спретнат.
Надзърнах — колкото и да беше невероятно, никой не зяпаше. Реших, че е дошъл моментът да завлека тичешком телата под влака. После спокойно се появих на перона, взех сака на мъжа и подвикнах:
— Добре, ще те чакам отпред!
Нарамих чантата и стъпих на ескалатора.
Голямата зала на гарата беше пълна и шумна, това много ми помогна. Шмугнах се в тоалетната и прерових вещите на ченгето. Както и предполагах, бяха го прехвърлили току-що в Сивата падина, затова реших да се примиря и със следващия риск. Влакът щеше да отпътува обратно към Рошанд след три часа. Ако онази жена от пътническата служба не липсваше чак толкова някому, може би нямаше да открият труповете веднага. А и полицайката сигурно тепърва идваше на работа в този град, не биха започнали да я търсят толкова скоро. Е, да, стига компютърът да не беше изкарал на нечий екран тревожен сигнал, че са изтървали изведнъж багажа си и са хукнали нанякъде. Как обаче бих могъл да се предпазя от всички възможни опасности?