Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Лежах в калта, трепереща, когато вратата се отвори, а Приткин и Мак излязоха от нея. Изглеждаха доста отблъскващо, но тогава Мак ме забеляза, нададе крясък и забърза, за да ме вдигне и завърти в кръг заради облицованото с олово палто.
— Каси! Добре ли си? Толкова ни…
— Къде по дяволите отидохте вие двамата?
Аз ридаех и бях полуистерична, но толкова облекчена, че се почувствах слаба и едновременно адски ядосана. Ударих го в гърдите и, въпреки че се съмнявам да го е заболяло много, неговият орел разярено раздра и закълва моята ръка. Аз изкрещях и се откъснах, озовавайки се отново в пръстта. Току-що бях атакувана от нарисувана птица, която не бе, нито някога щеше да бъде истинска. Въпреки следобедния урок по модерни щитове, това не изглеждаше възможно, но беше трудно да се оспори доказателство, което болеше толкова много. Тогава Шиба се събуди и нещата отидоха от лошо към по-лошо.
Усетих как неканената топка козина се разпъна по долната част на гърба ми и когато Мак се изви, за да ме изправи, тя се спусна по талията ми и надолу по ръката ми. Аз гледах изненадано яркочервената линия, която внезапно се появи на предмишницата му. Въпреки размера на лапата й, разрезът, който остави, беше дълъг десет сантиметра и достатъчно дълбок за шевове. Още по-зле, нямах си идея как да отзова Шиба. Приткин ме издърпа от приятеля си и ме остави залитаща, отпускайки хватката, точно преди Шиба да може да остави ноктите си върху него. Устните му бяха изтънели от гняв.
— Спрете, и двамата! Преди наистина да активирате щитовете и да се разкъсате!
Погледнах надолу към ръката си, върху която сега имаше болезнен пет сантиметров разрез и поех достатъчно въздух, за да кажа:
— Истински?
Колко лоши можеха да станат? Не знам какво друго може да съм казала, но зърнах Били над рамото на Приткин и временно забравих всичко останало. Посочих го с треперещ пръст.
— Къде беше? Почти се стъмни и МАГИЯ е точно там!
— Успокой се, Кас — всичко е ок. Всичко е наред, но трябва Да се успокоиш или новият ти домашен любимец ще нанесе сериозни поражения.
— Щитът ми не се активира.
Аз се вгледах в Мак, който беше зает да изцерява раната си. Щастливец — аз щях да си нося моята известно време. И въпреки че Мак беше този, който кървеше, Приткин гледаше намръщено към мен. Това беше толкова нечестно, че ми спираше дъха, имайки предвид, че всичко това беше по негова, проклета, вина.
— Не е задължително това да означава нещо — каза Мак. — Той е малко по-усъвършенстван е от тези. Създаден е да усеща намеренията, и не мисля, че ти искаше да нараниш някой.
Той бе успял да спре кръвотечението, но груб червен белег бе останал, маркирайки кожата му, оставяйки пролука в листата там, където те се докосваха, но не се пресичаха.
— Съжалявам, Каси, не трябваше да те сграбчвам така. Но когато ти изчезна, ние не знаехме какво се е случило.
Значи те също си бяха помислили, че съм мъртва. Признанието на Мак, че поне той се бе разтревожил, ме успокои — това и фактът, че не бях попаднала на засадата сама.
— Аз си бях точно тук — казах му, трепереща. — Вие двамата бяхте тези, които изчезнаха. Къде отидохте?
— Ти разбра, че сме изчезнали? — попита Приткин начумерено.
Той хвърли бегъл поглед към Мак.
— Значи ние сме грешали.
— Не задължително. — Мак ме погледна пронизително. — Може би времевите размествания не й влияят, както на останалите. Може би затова тя не дойде на разходката, въпреки че беше толкова близо до теб, колкото аз бях.
— Отишли сте някъде във времето? — Какво, може ли още някой да го прави?
— Смятаме, че това нещо — Мак посочи към руната, която Приткин все още държеше в юмрука си — е поправяща руна.
— Какво?
— Тя връща използващия я около двайсет минути назад във времето. Така, че ако си хванат натясно, използваш я и имаш шанс да си поправиш грешката.
Хвърлих на Приткин един по-малко от приятелски поглед.
— Нещо, което би ни било много полезно там, където отиваме.
— Сигурен съм, че ще е — изкоментира той, скривайки я от поглед под палтото си.
Щях да му напомня, че руната е моя, само че той почти със сигурност щеше да отговори, че първо аз съм я откраднала. Погледнах към Били и леко кимнах към мага. Той се понесе натам, докато аз започнах спор, за да отвлека вниманието на Приткин.