Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— А ако махнем от пътя ви хората, които ви пречат, ще възобновите ли работата?
— Естествено. Само че внимавайте да не стане по-лошо.
— Какво искате да кажете? Защо трябва да стане по-лошо?
— Защото когато е премахнат милиционер, занимаващ се с конкретно дело, всички разбират, че той е бил премахнат именно заради това дело. И тогава всички буквално наскачват. Това исках да кажа.
— Не усложнявайте. Ние ще се заемем с това, за да можете вие спокойно да работите върху прибора.
— В такъв случай имам едно условие.
— Какво условие?
— Аз трябва да имам абсолютно неоспоримо алиби. Ако смятате да предприемате нещо, правете го само по време, когато съм пред очите на хора, които да могат да потвърдят къде и с кого съм бил в този момент.
— Добре.
— Сега ще погледна разписанието си. Така, на първи март, сряда, в Института имаме заседание на Научния съвет, начало: петнайсет часът. Две защити на кандидатски дисертации и няколко текущи въпроса, това ще отнеме приблизително три часа и половина. По-нататък. На трети март, петък, честваме академик Минаев, навършва шейсет години. Първо, тържествено заседание, после — банкет за всички научни сътрудници от Института. Начало: шестнайсет часът, явно до късно през нощта.
— А да имате в разписанието си нещо по-рано?
— По-рано — само утре, но в много ограничени рамки, от девет до десет вечерта.
— Добре, ще опитаме.
Вадим Бойцов се справи със задачата изненадващо бързо. Впрочем това си имаше обяснението: наложи му се да събира пълни сведения само за майор Коротков. А сведенията за Анастасия Каменская, дето се казва, сами му дойдоха в ръцете.
— Тя ще се омъжва — съобщи той с тънка усмивка на началника си Супрун. — И знаете ли кой е младоженецът?
— Кой?
— Професор Чистяков от НИИ-34.
— Стига бе! — изненада се Супрун. — Оня същият?
— Именно. Отдавна е наблюдаван от нашите служби, още откак е бил перспективен млад аспирант, още тогава са започнали да му съставят досие. Нашата Каменская фигурира постоянно в това досие. Оказва се, че се познават от 1976-а година. Съученици. Според оперативните материали тя постоянно се води негова любовница.
— Много интересно — замислено провлече Супрун. — И какво, Чистяков никога ли досега не се е женил?
— Не, стоял си е ерген.
— Ами Каменская? И тя ли не се е омъжвала?
— Не.
— Виж ги ти, толкова време заедно, а се женят чак сега. Какво ли може да означава това, как мислиш? За какво им е да сключват брак, щом толкова години прекрасно са си живели и без това?
— Трудно е да се каже, Игор Константинович. Може да е бременна или пък нещо друго.
— Именно, именно, нещо друго. Поогледай ги по-внимателно, може точно в това „нещо“ да намерим разрешението. С това и ще я пипнем, та да не ни се мотае в краката.
Юрий Коротков разсеяно прелистваше внушителния по размери план за научноизследователската работа на Института за 1994-а година. Трудно се ориентираше в него, защото повечето термини и формулировки бяха абсолютно неразбираеми за Юра. В плана го интересуваха само темите, в чието разработване бе участвал Григорий Войтович. Заради коя от тях неизвестният благодетел е стигнал до прокурорското началство, за да пуснат Войтович? Ако разбереше коя е била разработката, би могъл да се опита да намери и хората, заинтересовани от нея, с други думи — онези анонимни ходатаи.
Началникът на лабораторията, Бороздин, търпеливо чакаше прекалено усърдният детектив да удовлетвори научното си любопитство.
— През декември Войтович е работил по шест теми. Едната е била поръчана от Министерството на селското стопанство, още една — от Министерството на здравеопазването, две — от Всерусийската телерадиокомпания, една — от Физико-енергетичния институт. Шестата тема е била изследователска, а не по поръчка.
— Какво означава „изследователска тема“? — попита Коротков.
— Това означава, че на учения му е хрумнала някаква: идея, която може да се окаже перспективна. А може и да не се окаже. За да се разбере това, трябва ученият да се вглъби в проблема, да проведе редица експерименти. С една дума — да я изпробва. За тази цел в плана се включват подобни идеи. Техният срок обикновено е шест, по-рядко девет месеца. После се съставя научен отчет, който се предлага за обсъждане на заседание на Научния съвет на Института. След обсъждането се взема решение: да се закрие темата или обратното — да се препоръча за включване в основните планове за научноизследователска работа.