Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Скоро той се озова в неголямо помещение без прозорци. Впрочем то не приличаше на затворническа килия — тук имаше удобен диван, маса, библиотека, в ъгъла — телевизор „Панасоник“. Но на президента стаята му се стори само мъничко по-добра от средновековна килия с наръч слама в ъгъла — нали това си беше затвор. Тук щеше да бъде откъснат от целия свят.
— Ето тук ще живеете на първо време.
— Как ще обясните на света внезапното изчезване на президента на Русия? — попита Андрей Степанович. — Та това е световен скандал! Всички силови министерства, спецслужби и милицията ще бъдат вдигнати на крак… И Интерпол може да се включи.
— Светът дори няма да забележи — прозвуча насмешка в познатия глас.
— Това просто не може да бъде! — възмути се президентът.
— Вижте сам.
Беше дадено някакво разпореждане и след няколко минути заговори радиоприемникът.
— Новини от последния час — каза дикторът. — Тази вечер президентът на Русия се завърна от Кемерово, където имаше среща с миньорите от Кузбас. По повечето спорни въпроси бе постигнато споразумение. За утре е предвидена среща на президентите на Русия и Украйна.
Президентът не вярваше на ушите си.
Нямаше никаква реакция. Светът не се разклати. Кореспондентите на чуждите вестници и телевизионни компании не се блъскаха край телефоните и факсовете, за да разпратят по планетата сензационната новина за изчезването на руския държавен глава. Никой просто не забеляза това!
— Може би повече ще ви заинтересува телевизията — каза познатият глас.
Президентът премълча.
— Сега тъкмо ще покажат новините по канал „2 по 2“.
— Не ме интересува — твърдо каза руският президент, разбирайки, че няма да види нищо хубаво.
Въпреки това екранът на телевизора светна и се появи симпатична говорителка в ярка рокля. Тя започна да изброява в скоропоговорка събитията от последния час и най-важните произшествия през деня. Кметът на Москва подписал разпореждане за започване на строителството на храма на Христос Спасител, голяма катастрофа на Шчелковското шосе с десетки жертви, в това число петима загинали, ресторант „Витяз“ на „Маросейка“, бивша „Богдан Хмелницки“, бил обстрелван от неизвестни лица.
— По града на Нева премина цяла вълна от поръчкови убийства — продължи дикторката със скорост, превишаваща три пъти нормалния темп на речта. — Жертвите са, уви, както вече е обичайно, видни борсови дейци, бизнесмени, политици.
Главното събитие в страната, станало през последния час, дикторката, разбира се, не каза. А страната се лиши от своя всенародно избран президент.
Вечерта мина сполучливо и постепенно Григорий Иванович се почувства по-уверено. Той вече не се съмняваше, че ще съумее да издържи толкова време, колкото потрябва. Донякъде го безпокоеше, че не познава никого от приближените на руския президент. Разбира се, той веднага би разпознал Жириновски, Рибкин или Бабурин, но във всекидневния живот руският президент съвсем не беше в обкръжението на тези хора. Имаше референти, секретари, шофьори, камериерки, много от които Андрей Степанович, разбира се, познаваше по лице и наричаше по име. Ето в това беше главната уловка.
— Та какво имаме за утре с Украйна? — попита той по пътя, докато обмисляше утрешния ден.
— Общо взето, нищо — отвърна референтът. — Главното е да не се обещава нищо конкретно. Никакви цифри, никакви стъпки, а всичко въобще.
— Добросъседски отношения, взаимопомощ, взаимно уважение — кимна „президентът“. — Защото той ще започне да проси безплатен нефт. Няма да му дадем, мисля.
— Така решихме — каза референтът.
— И правилно — махна с ръка Григорий Иванович. — Нефтът — това са долари, а тези хохоли12 са хитреци. Все гледат да те завлекат. Само да се зазяпаш и ще те оберат. С Черноморския флот само какво устроиха, ама хайде, не му е сега времето!
Те дойдоха до личния кабинет на президента.
— Слушай — каза Григорий Иванович, — аз искам още малко да поработя. Има нещо, не искам да казвам точно какво още. Налага се да подбера някого от най-близкото обкръжение. Трябва да помислим кого. Донеси ми личните досиета на всички секретари, референти, помощници всякакви. И своето донеси. Трябва да подбера кандидатурата…
— Дайте тогава да ви помогна, Андрей Степанович.
12
Така в Русия наричат украинците. — Б.пр.