Опасно за живота

Ако някой външен човек случайно беше успял да проникне в едностайния апартамент на третия етаж на панелката в район Нови Черьомушки, този хипотетичен посетител щеше да бъде безкрайно удивен от видяното. Наистина в двадесетметровия хол имаше и гардероб, и отрупано с книжа бюро, и доста широк диван. Въпреки това стаята приличаше на подвижен комуникационен или, да речем, полеви медицински пункт, комбиниран с военнополева кухня. На ниската масичка имаше метална кутия, приличаща на телекс, или по-точно на апарат за електрокардиограми. Приликата се подсилваше и от милиметровата лента, която излизаше от апарата. На лентата, съвсем като на кардиограма, тънък писец рисуваше разнокалибрени зъбчета. Те приличаха на планинска верига от широки хълмчета или от тънки и дълги като връх Комунизъм скални зъбери. До апарата седеше Игор Ветров и буквално издърпваше от процепа на машината разчертаната от писеца лента и жадно се вглеждаше в изображението. До него имаше кухненска маса, на която познатата ни от гаровото кафене Наташка кълцаше нещо с ножа. Момичето поглеждаше с едно око към малкото телевизорче и бъркаше нещо врящо в тенджерата върху електрическия котлон. До архаичния котлон имаше съвсем съвременна микровълнова фурна. Категорично й беше забранено да включва звука на телевизора, за да не пречи на учения да осмисли… Какво? Наташка не щеше и да знае какво там осмисля тоя чудак. Затова тя се беше научила да отгатва ставащото на екрана по движението на устните на героите. И дори, както й се струваше, би се справила успешно с превода на новините на езика на глухонемите. Защо храната се готвеше в хола? Същият този въображаем посетител би си отговорил на този въпрос, ако влезеше в кухнята, превърната в химическа лаборатория.

Върху газовата печка стоеше широк леген с прозрачна течност. В легена беше поставена здрава термоустойчива колба. От горното й отверстие се извисяваше дебела като колона стъклена тръба, запълнена с някакви дребни стъкълца. Към нея бе присъединена още една тръба, която също извисяваше конструкцията си нагоре. Вътре в тази тръба като безконечен пясъчен часовник се виждаха други стъкълца. Тази част от съоръжението е известна не само на химиците, но и на майсторите на домашната водка като „обратен хладилник“. От горното му отверстие, извивайки се като струя на петерхофски фонтан, се спускаше друга тръба, която се разделяше по пътя си на две тръбички с по-малък диаметър. Едната от тях се връщаше към натъпканата със стъкълца част на колоната и се вливаше в нея като Волга в Каспийско море. Другата се скланяше като плачеща върба към малка колба, закрепена на съседното шкафче. Цялото съоръжение беше оплетено с дебели гумени маркучи, вкарани в коритото на мивката. Тук-там от него излизаха проводници, съединени по някакъв хитър начин с дълъг химически термометър. На стойката за сушене на съдове върху разстлана кърпа съхнеше разнообразна химическа посуда. Ролята на абсорбатор, задължителен за всички химически лаборатории, изпълняваше отвореният докрай прозорец. В този момент съоръжението бездействаше и през отворения прозорец долиташе веселото пролетно чуруликане на птиците.