Дясната ръка на Бога

— Ще ви поведа — повтори той. Един от столовете падна от подиума. Неколцина, прекалено изнервени, избягаха от залата.

— Ще ви поведа — изрече Лийт за трети път. — Не защото искам, а защото трябва. Не ми е предоставен избор. Задачата ни може да е безнадеждна. Мнозина от вас ще погинат, преди тя да е съзряла края си. Аз самият очаквам да умра. Един от най-близките ми хора вече погина!

Помещението се разтърси отново. Голямо парче мазилка се отрони от тавана, като падна досами хората.

Овладявайки се, обгърнатият в огън Носител продължи.

— Също като мен, през задаващите се дни на ужас вие не ще бъдете способни да вършите желаното. Ще отнема синовете и дъщерите ви, за да нахраня с тях ненаситния бог на войната. Ще увелича данъците ви, за да укрепя стените. Ще се опитам да бъда справедлив, няма да фаворизирам никого. Собственото ми семейство ще бъде на предната линия. Но няма да проявявам търпение към онези, които застават насреща ми. Не изисквам мълчаливо съгласие. Кажете ми в лицето, че не одобрявате вършеното от мен. Но не ми пречете. Задачата ми е да ви спася, не да ви унищожавам. Не искам да бъда рушител.

Лийт отстъпи назад. Сиянието на Стрелата избледня, пламъкът изчезна. Скоро тя проблясваше съвсем леко в ръката му. Следващата част от церемонията, поне така му бяха обяснили, беше символичното предаване на ключовете. Това официално превръщаше членовете на Компанията във временен Съвет. Само че никой не помръдваше. Хиляда души стояха неподвижни, втрещени от повелителното могъщество на гласа, който току-що бяха чули.

Най-сетне някакъв възрастен мъж от предната редица се изправи на крака, покланяйки се към платформата. Кланя се на мен, осъзна втрещено Лийт. Сетне мъжът се обърна и напусна залата. Последва го друг. После се изправи жена и направи реверанс. Само след мигове примерът им бе подет и от оставащите присъстващи. И всичко това ставаше сред пълно мълчание.

Когато във Външната камера останаха само членовете на Компанията и техните слуги, хауфутът се изкачи на подиума и отиде при Лийт.

— Защо беше всичко това, синко? Бяхме говорили за нещо съвсем различно! Искаме да ги окуражим да застанат зад нас, не да ги изплашим до смърт. С какво постъпката ти се различаваше от методите на Деорк? И освен това не бяхме официално обявени за Съвет. Ще трябва да назначим нова церемония.

Междувременно Кърр също се бе приближил.

— Не смятам, че това има някакво значение, друже. Нима наистина мислиш, след това, което видяхме, че някой ще си мисли за Съвета? Самият Бог не би могъл да бъде по-впечатляващ, момче! Ако в онзи момент ми беше заповядал нещо, каквото и да е, щях да го изпълня.

— Това… това не бях аз. Не бях аз! — промърмори Лийт, като не поглеждаше спътниците си в очите. — Зная, че не трябваше да казвам такива неща. Не зная какво стана.