Годината на Кобрата [bg]

Отначало се хранехме и пиехме схванато, но ароматът на виното и разточителното домакинство на Ай ни накараха да се отпуснем. Появи се Амедета и затанцува гъвкаво и чувствено. Като добре обучена хесета, тя се мяташе на мекото потропване на систрата и тамбурата. Облечена бе само в препаска с пискюли, прекрасното й медно тяло блещукаше на светлината на бижутата, гривните и пръстените. Танцът бе посветен на победата на богинята Изида над убиеца Сет, а Хоремхеб и Рамзес не откъсваха жадни очи от нея. След танца, официалната част от празненството приключи. Гостите станаха от масите, преместиха се по меките мебели или излязоха на хлад в градината. Аз се озовах скрит от жарките лъчи на залязващото слънце под дългата сянка на един кипарис и загледах като омагьосан в туфичка диви билки, засадени в големи кръгли корита с чернозем. Докато се навеждах да ги подуша, чух кикот. Обърнах се: Анхесенамон стоеше зад мен. На отслабващата светлина толкова приличаше на майка си Нефертити — стойката й с един крак леко напред, леко килнатата назад глава и презрителен поглед.

— Добре дошъл у дома, чичо Маху — провлече тя, като леко се поклащаше напред-назад. — Хареса ли ти танцът на Амедета?

— Господарке — поклоних се, но вниманието ми бе привлечено от Ай и Хоремхеб, които говореха енергично при стъпалата към залата. — Господарке, моите съболезнования за смъртта на съпруга ти, да не говорим за децата ти.

За миг усмивката на онази кучка се изпари, прекрасните й рамене се отпуснаха и за кратко в очите й проблесна тъга, която издаде, че все още има сърце…

— Аз… — Анхесенамон започна да удря в земята с върха на сандала си. — Чичо Маху — прошепна тя, — той изпадна в един от онези пристъпи.

— Той — опитах се да задържа гласа си спокоен, — той говореше ли някога за мен?

Тя се усмихна и последвалите думи решиха съдбата й и тази на царството й, кълна се в Живия Хор!

— Чичо Маху, той никога не спираше да говори за теб. Той вехнеше по теб, седеше и нареждаше: „Чичо Маху така би направил, така би казал. Кога ще се върне чичо Маху? Защо е заминал, ще ми донесе ли подарък?“. Разболя се, не можеше да говори. Пентжу дойде, но и той, и останалите нищо не можеха да направят.

Продължи да нарежда като малко дете, докато не можех да поема повече. Притиснах пръст върху устните й и я погледнах ледено в лъжливите очи.

— Достатъчно — изсъсках и се отдалечих.

Някой извика името ми, но аз продължих да вървя навътре в онази прекрасна градина, докато стигнах до езеро с формата на „Т“, оградено от пергола11, по която се виеше лоза. Отидох при входа. Целият басейн се намираше под сянката на огромен кипарис, около него имаше цветя, чийто аромат се смесваше с този на водните лилии. Покрай папирусовите храсти в края мързеливо се носеха патици. Градината бе променена, но езерото навяваше спомени. Някога там се бях разхождал с Ехнатон, Нефертити и Ай и планирахме как да окажем отпор на властта на жреците. А не доведохме ли с Джарка точно тук младия Тутанкамон, за да го научим да лови риба?