Безбожникът [bg]

Малко по-късно Теламон и Касандра, заедно с четиримата ефески първенци и вратаря, който, стъпил на стола си, надничаше над главите им, наблюдаваха как войниците на Калистен започнаха да повдигат големите плочи пред къщата. Под първите две нямаше нищо, освен чакъл и прах, но под останалите земята беше наскоро разкопавана. Две големи дрънчащи торби, покрити с кал, бяха изровени. Когато прерязаха въжетата, съдържанието се разпиля по земята и ефесците възкликнаха изненадани. Слънцето блестеше по среброто, златото, скъпоценните камъни и накитите. Съкровището беше огромно. Калистен усети опасността и незабавно нареди да приберат всичко в торбите.

— Не се заглеждайте, момчета! — той посочи труповете, подредени пред главния вход. — Това е прокълнато съкровище!

Мъжете погледнаха телата и неспокойно се размърдаха. Харна изглеждаше ужасно, стрелата все още стърчеше от тялото й. Труповете на Агатон и Сал бяха облени в кръв. Тялото на просяка беше извлечено за петите и остави кървава следа — някой си беше направил зловеща шега, поставяйки отсечената глава върху гърдите му.

— Занесете съкровището в лагера — нареди Теламон. — Но победителите ще бъдат възнаградени! — той взе торба с монети и я претегли в ръцете си. — Това е за вратаря — той я хвърли на Калистен.

— Теб търсехме!

Лекарят се обърна. Агис и спътниците му се приближиха.

— Бяхме в храма, когато дойде съобщението — обясни Агис. Бледото му лице беше обляно в пот заради грозните сцени, на които се беше натъкнал. — Царят ще изложи ли тези трупове? — попита той дрезгаво.

— Преди мръкване — Теламон погледна към небето. — На главния площад ще бъде издигната бесилка и телата ще бъдат изложени за назидание. А сега кажи, защо сте ме търсили?

— Храмът на Херакъл трябва да бъде пречистен — обади се Дион. — Жарта да бъде угасена, сребърната ваза — заменена. Царят иска да го огледаш отново.

— Александър чете мисли — засмя се Теламон.

— Аз не мога да остана — надуто заяви Пелей. — Имам други задължения.

Той се отдалечи. Един младеж, седнал близо до портата, се изправи и го поздрави. Пелей сложи ръка на рамото му и двамата се отдалечиха.