![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Валентиниан премина от стая в стая и разсипа маслото, което носеше. После взе факла, хвърли я в една от стаите и се загледа как маслото избухна в огнен език.
Удовлетворен, Валентиниан напусна вилата. Известно време остана в сянката и наблюдаваше как пожарът се разпространява; пламъците лакомо се показваха от прозорците. Онези прислужници, които бяха останали, се разбягаха. Валентиниан се засмя. Накрая беше отдал почит на Друзила: тялото й щеше да бъде изгорено, прахът й щеше да се смеси с праха на онези от вилата, които беше обичала. Обърна се и бързо се отдалечи от големия пожар, който бе причинил.
Клавдия нямаше нужда някой да я буди рано сутринта. Беше на крака преди съмване. Изми се, преоблече се, отиде в кухнята да намери нещо за хапване и вече се канеше да тръгне, когато Муран с натежали очи се спусна по стълбището и я поздрави. Клавдия го разтърси да се пробуди и скоро той беше готов, въоръжен с меч и бойна тояга, и увит с наметалото си.
Двамата излязоха от кръчмата и се отправиха към площада. Труповете на Нерей и Ахилей висяха зловещо, приковани към няколко парчета дърво на ъгъла; един надпис в подножието на ешафода съобщаваше за престъпленията им и тяхното наказание. Клавдия отклони поглед.
— Защо Макрин? — попита Муран. — Защо сега?
— Трябва да приключим със загадката! — прошепна Клавдия. — Имаме да направим още нещо. Макрин знае повече, отколкото ни каза.
Те тръгнаха забързано през Целийския квартал към Клавдиевия акведукт75. Беше мрачна сива утрин, но дори в този ранен час бедняците бързаха да напуснат дупките си, пълни с плъхове и бълхи, с мътна светлина и разнебитени мебели. Край тях вече минаваха амбулантни търговци с табли, пълни с дреболии. Момчета от гостилниците се опитваха да примамят клиенти със съблазнително миришещи наденички, гърнета с грахова каша и кратери с топло, разредено вино. Изпод моста, където беше прекарал нощта, изпълзя змиеукротител, опитвайки се да накара гадинките си да играят пред тълпата, а един предприемчив дресьор на маймуни с камшик в ръка увещаваше маймунката си с шлем на главата и щит в лапата, да хвърли дротик76 в целта пред нея.
Клавдия и Муран забързано минаха по улицата на стъкларите, през пазара на касапите, където търговци на домашни птици вече окачваха убити фазани, яребици, щъркели и жерави, и особено шумно предлагаха фламингите, чиито езици се смятаха за голям деликатес. Прегърбени под товара си носачи бутаха ръчни колички, за да обслужат други собственици на сергии, които нямаха търпение да започнат дневната си търговия. Изгладнели клиенти бързаха към вилите на покровителите си. Муран хвана Клавдия за ръката:
— Казах ти къде е къщата на Макрин, вървим в правилната посока, но…
— Първо трябва да посетим друг един човек — прекъсна го тя — и то колкото може по-рано! И така, къде е улицата на златарите?
Намериха я и бързо стигнаха до средата й.
Банкерът Улпий беше зает, вече бе отворил сергията си, над която висяха закрепени с връвчици златни верижки, сребърни гривни и украсени със скъпоценни камъни купи, проблясващи на сутрешното слънце. Наблизо чираците му закусваха с горещи наденички и парчета свинско, купени от близката гостилница. Улпий покровителствено ги наблюдаваше, облечен в тъмносиня туника и разкрачил дебелите си крака. Обърна се, когато Клавдия го повика по име. Масивното му червендалесто лице сияеше от задоволство. Той почеса сплъстената си снежнобяла коса, малките му черни очички внимателно я изучаваха.
— Питах се дали ще дойдеш да ме видиш, Клавдия. Как е чичо Полибий? „Магариците“ още ли носи печалба? Чух за голямата битка там. Ще трябва да посетя тази кръчма.
— Да влезем вътре! — прошепна Клавдия. — Трябва да поговоря с теб, Улпий!
— Тогава заповядай, скъпа моя! — ухили се подигравателно Улпий. — Ще те въведа в моята светая светих!
През магазина по полутъмен тесен коридор те стигнаха до доста голяма стая със стенопис на едната стена. На стенописа бе изобразено как котка убива яребица. На другата стена, точно зад внушително писалище, висеше скелет с огромни везни. Улпий им посочи с ръка скамейката пред писалището, улови погледа на Клавдия и й се ухили през рамо.
— Зловещи картини! — заяви той. — Те са любимите на клиентите ми. Когато хората въртят търговия, добре е да си напомнят, че всяко нещо си има край. Аз пък имам това…
75
Един от най-големите акведукти в Рим, построен по заповед на император Клавдий. — Б.пр.
76
Метателно оръжие, подобно на копие, но с по-къса дървена част и по-дълго острие. — Б.пр.