Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Той чака отвън, сър.

— Веднага го извикай — отвърна Перинолд и побърза да прибере мантията си. — Говори ли с него?

— Само за да разбера кой го изпраща — увери го Хат. — Знаех, че ще искате пръв да научите новините.

Генералът вече беше стигнал до вратата и даде знак на човека, който чакаше отвън. Млад мъж в протъркани кожени дрехи влезе и нервно се загледа в пода.

— Ваше Височество — каза той, набързо вдигна очи нагоре и отново сведе глава. — Нося ви поздрави и съобщение от лорд Андуин Лотар, командир на Алианса.

Перинолд кимна и се приближи към младежа, загръщайки се в мантията си.

— Благодаря ви, генерале, това е всичко засега — обърна се той към Хат, който с облекчение излезе от стаята и затвори вратата зад гърба си.

— А сега, млади момко — продължи Перинолд към вестоносеца, — какво съобщение ми носиш?

— Лорд Лотар заповядва да изпратите войските си в Лордерон — отвърна нервно младият мъж. — Има вероятност Ордата да атакува града и ще е нужна помощта на армията ви.

— Разбирам — Перинолд кимна и потърка брада с едната си ръка, а с другата хвана рамото на вестоносеца. — А той очаква ли да му докладваш за решението ми?

Вестоносецът кимна.

— Разбирам — отново каза той. — Колко жалко.

Той придърпа младежа близо до себе си и го прониза с камата в другата му ръка. Острието премина между ребрата и през сърцето на младия мъж и той се затресе, от устата му рукна кръв и накрая се свлече. Перинолд успя да го хване преди да падне на пода и го положи внимателно.

— Щеше да е много по-добре, ако съобщението беше писмено — каза тихо той на трупа, избърсвайки камата си в дрехите му, преди да я прибере.

После завлече тялото през стаята до гардероба в ъгъла, набута го вътре и се заслуша в тъпите звуци, които трупът издаваше, удряйки се в стените по пътя надолу. След като помисли малко, той свали мантията си, която вече бе твърде зацапана с кръв, за да може да се почисти и хвърли и нея. Колко жалко… той наистина харесваше бродерията й.

След минута Перинолд дръпна завесата пред гардероба и се запъти към отсрещния край на стаята. Ако Хат го чакаше отвън, щеше да каже на генерала, че вестоносецът е трябвало много бързо да се върне и му е позволил да използва тайния му проход. Иначе просто следващия път, когато срещне Хат, щеше да му каже, че младият мъж се е завърнал в Алианса. И, разбира се, съобщението е гласяло само да не се дават на Ордата. Перинолд се усмихна. Можеше напълно да гарантира, че нито един орк няма да разбие защитата му. Другите планински проходи бяха съвсем отделен въпрос.