Бавачката на ангели [bg]

Изведнъж се чу силен трясък, последван от остър писък. Ана се стресна от неочаквания шум и изпусна метъра на земята. Прозвуча втори трясък и без да се замисли, тя се втурна надолу по стълбите. Движеше се толкова бързо, че за малко да се подхлъзне на износените стъпала.

– Ева? – викна тя и се затича към кухнята.

Щом стигна до вратата, Ана спря на място. Прозорецът, който гледаше към задната страна на къщата, беше счупен. Из цялата кухня се бяха пръснали парчета стъкло. Ева се беше свила на пода пред печката, покрила главата си с ръце. Вече не пищеше, но дишаше на пресекулки.

Ана бързо влезе вътре и усети как стъклата се трошат под подметките ѝ. Прегърна Ева и опита да провери дали е пострадала, но не видя кръв. Огледа се бързо наоколо, за да види какво би могло да е причинило счупването на прозореца. Щом погледът ѝ стигна до вътрешната стена на кухнята, Ана ахна. Там ясно си личаха две дупки от куршуми.

– Ева? Какво, по дяволите, беше това? – викна Мортен, задавайки се на бегом от мазето. – Какво се случи?

Погледът му се стрелна от Ева към прозореца и след миг той се озова до съпругата си.

– Ранена ли е? Нали не е ранена?

Той я обгърна с ръце и започна да я люлее в прегръдките си.

– Не мисля, но изглежда някой е стрелял по нея.

Сърцето на Ана препускаше и тя изведнъж осъзна, че е възможно да са в опасност. Може би стрелецът още беше отвън?

– Да се махаме оттук – каза тя и направи жест към прозореца.

Мортен веднага разбра какво има предвид.

– Не се изправяй, Ева. Трябва да стоим далеч от прозореца.

Говореше ѝ отчетливо, като на дете. Ева кимна и го послуша. Тримата се наведоха и изтичаха бързо в антрето. Ана погледна изплашено към външната врата. Ами ако стрелецът дойдеше оттам, прекрачеше прага и ги застреляше? Мортен проследи погледа ѝ, хвърли се към вратата и завъртя бравата.

– Може ли да се влезе отнякъде другаде? – попита Ана с все още разтуптяно сърце.

– Има врата към мазето, но тя е заключена.

– Ами кухненският прозорец? Нали е счупен.

– Твърде е високо – каза Мортен, но не изглеждаше толкова спокоен, колкото звучеше.

– Ще се обадя в полицията.

Ана взе чантата си, която стоеше на един малък рафт наблизо, и извади телефона си с разтреперани ръце. Докато чакаше някой да вдигне, погледна Мортен и Ева, които седяха на най-долното стъпало на стълбището. Мортен беше прегърнал жена си, а Ева бе облегнала глава на гърдите му.