Тайната на забранената книга [bg]

Започнах да се усмихвам скромно на младежа, но щом устните ми се заизвиваха, замръзнах. Защо да си правя труда? Срещите не бяха нещо, което бих могла да вмъкна леко в програмата си — някъде между вампири, изсмукващи живота Фае, мафиоти и откриване на ОС. Дали този младеж щеше да дойде да ме вземе от при Баронс за срещата ни? Боже, ами ако енигматичният ми и хладнокръвен домакин избере точно тази нощ да изключи външните светлини отново?

Сбогом, сладко момче, здрасти купчина дрехи!

Тази мисъл смрази кръвта във вените ми. Забързах крачка и оставих момчето зад себе си. Продължих да разглеждам изложбата и се фокусирах върху наскоро откритата причина за съществуване, като протягах сетивото си във всички посоки, очаквайки сърбеж.

Не усетих нищо.

Минавах от зала в зала, покрай артефакти и реликви, витрина след витрина, без да получа и най-лекия пристъп на гадене. Обаче получавах няколко други пристъпи. Очевидно симпатичното момче беше разбъркало хормоните ми, защото внезапно в ума ми изникнаха откровено извратени мисли за него и се зачудих дали има брат. Или двама. Може би дори трима.

Това беше толкова нетипично за мен. Аз съм жена за един мъж. Дори във фантазиите си избирам старомодния еротичен секс, а не порно с много партньори. Особено нагледна картина на симпатичното момче в компанията на няколко братя изплува в ума ми и едва не залитнах от грубия й еротизъм. Разтърсих рязко глава и си напомних какво правя тук — търся ОС, а не безумен, оргиен секс.

Почти бях изгубила надежда да срещна нещо интересно, когато погледът ми бе привлечен от парче розова коприна и дантела на пода на около метър вляво от мен, в посоката, от която бях дошла.

Не можах да се спра да не помисля колко красиво беше и се върнах назад, за да видя какво е. Бузите ми пламнаха. Разбира се, че ще ми хареса. Бяха бикините ми.

Пола — тук. Блуза — тук. Сутиен — да, добре. Благодаря ти, Боже! Като изключим гледката на голия ми задник и мъчително болезнената степен на възбуда, в която бях, изглежда всичко беше наред. Явно бях минала направо на бикините, бях бръкнала под полата, бях ги смъкнала и бях продължила да вървя, без дори да забележа. Ако не бях толкова влюбена в розовото и ако не си падах толкова по модата, можех да продължа нехайно да се събличам и да мисля за всякакви щастливи и възбуждащи неща, докато не тръгна през музея съвсем гола. Както изглежда, бях отклонена от собствената ми представа за добър вкус, лежаща на пода. Не бях сигурна дали трябва да съм облекчена, или ужасена от това колко бях повърхностна.