В черно като полунощ [bg]

— Извинявам се, ваша светлост. За малко забравих къде ми е мястото. Няма да се случи отново. Благодаря.

Дукесата изсумтя. Тифани не можеше и да си представи нещо по-мило от нея, но така де, само да изсумти? След подобно отстъпление? Смиряването на опърничава млада вещица заслужаваше доста повече от това — някаква забележка например, толкова остра, че да реже до кокал. Честно казано, би могла да направи усилие.

Роланд се блещеше в Тифани толкова объркан, че изобщо не знаеше на кой свят е. Тя го обърка още малко, като му подаде вече смачкания лист хартия с въпроса:

— Би ли искал да уредиш и другите въпроси, милорд?

Той се отърси от вцепенението, успя да приглади хартията на бюрото си, доколкото бе възможно, и каза:

— Остава въпросът със смъртта на баща ми и кражбата на пари от неговата каса.

Тифани прикова в него услужлива усмивка, което го изнерви.

— Нещо друго, милорд? Нямам търпение всичко да приключи.

— Роланд, тя крои нещо — обади се дукесата, — бъди нащрек! — Тя махна с ръка към стражите. — И вие трябва да сте нащрек, ясно ли ви е?

Стражите, изпитващи известни затруднения с идеята да бъдат още по-нащрек, когато вече бяха — поради нервност — доста по-нащрек от всеки друг път в живота си, се изпънаха да изглеждат малко по-високи.

Роланд прочисти гърло.

— Ъхм, стои и въпросът с покойната готвачка, която е паднала и по стечение на обстоятелствата е умряла, доколкото знам, хулейки теб. Разбираш ли тези обвинения?

— Не — отвърна Тифани.

Настъпи момент тишина, преди Роланд да уточни:

— Ъ-ъ, защо не?

— Защото не са обвинения, милорд. Ти не заявяваш направо, че според теб съм откраднала парите и съм убила баща ти и готвачката. Само някак размахваш идеята пред мен с надеждата, че ще избухна в сълзи, предполагам. Вещиците не плачат, а аз искам нещо, което може би никоя друга вещица не е искала преди. Искам изслушване. Истинско изслушване. Което значи доказателства. А това значи свидетели, пък това значи, че хората, които разправят, трябва да го разправят пред всички. А това означава жури от мои равни, което значи хора като мен, а това означава habeas corpus, много благодаря. — Тя стана и се обърна към вратата, запречена от сблъскалите се пред нея стражи. Тогава погледна Роланд и направи лек реверанс. — Освен ако не си напълно убеден, за да ме арестуваш, милорд, ще си тръгвам.

Те проследиха с отворени усти как се запътва към стражите.

— Добър вечер, сержант, добър вечер, Престън, добър вечер, господа. И минутка няма да отнеме. Бихте ли ме извинили, тръгвам си.

Забеляза Престън да ѝ намига, като мина покрай меча му, след което чу стражите внезапно да се срутват на купчина.

Тръгна по коридора към залата. В камината — голяма колкото цяла стая, гореше голям огън. Подклаждаше се с торфени брикети. Не можеше да затопли цялата зала, която дори в разгара на лятото си беше хладна, но създаваше уют, като седнеш край него. Пък ако ще стоиш на запушено и ще вдишваш димни газове, нямаше по-добри за целта от торфените, които се издигаха към комина и се обвиваха като топла мъгла около парчетата бекон, овесени там да се опушват.