И се възправи сянка [bg]

Че вдигна поглед, сякаш чу някой да го вика по име.

Беше Сашийн. Тя го бе повикала от мястото си на диван, където се излежаваше чисто гола, като се изключи сивият гипс около ръката й. Но вниманието й беше насочено отново към младата жена, която беше коленичила пред нея на една от животинските кожи и смучеше тежките й гърди. Матриархът галеше обръснатата глава на младата си прислужница и й шепнеше нещо, поднесла купичка с наркотици към ноздрите на момичето.

Клинт, лекарят, обикаляше по краищата на палатката с камбанка на удоволствието в едната ръка и бутилка вино в другата. Звънеше силно всеки път, когато чуеше вик на удоволствие от някоя от гърчещите се фигури, които той внимателно заобикаляше, докато напяваше молитвени думи. Спря пред една от нишите в стената на палатката, където на пиедестал стоеше главата на Лушън. Той примигна глуповато, когато Клинт иззвъня с камбанката право пред лицето му и изкрещя ухилен:

— Освободете се и ще получите всичко, което желаете!

Сашийн се разсмя и започна да го подстрекава. Тази нощ тя беше в добро настроение. Всички бяха в добро настроение. Първа експедиционна армия най-сетне беше слязла на сушата, те бяха живи и се наслаждаваха на момента.

Задименият въздух на огромната палатка беше пронизан от писък. В далечния й край няколко жреци се забавляваха с наскоро заловена робиня — тя беше първият им досег с Кхос. Един от мъжете изкрещя, преметна края на дрехата си на рамо и налегна жената.

Че разтри очи в една от нишите, където седеше на стол, и се зачуди кога ли матриархът ще го освободи за вечерта. Никога не си беше падал особено по тези пасионестас на ордена. Те го правеха уязвим не само чисто физически, но и изискваха от него да свали гарда в присъствието на останалите жреци. Въпреки това, противно на желанието си, бе обзет от възбуда.

Подът около него сега се беше превърнал в нещо като басейн от сливаща се плът, а въздухът така беше натежал от мириса на наркотици, че той откри, че му е трудно да се съсредоточи. Слушаше задъханите дрезгави гласове и шепоти, гледаше лъщящите от масло преплетени крайници, блясъка в очите, розовите езици, зъбите, усмивките, смръщените чела и гениталиите.

Да живее божествената плът — кисело си помисли той.

Всички тук бяха от кръга от приближени на Сашийн. Двамата генерали се гледаха един друг като кучета в бой, докато всеки галеше своята робиня и се угощаваше със сушени плодове и вино. Уредникът на Сашийн, Хийлас, правеше свирка на едно от породистите си момчета. Аларум, началникът на шпионите, философстваше пред кръг от ентусиазирани слушатели, в това число и Суул.