![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Споровете определено се изостриха след появата на грешките във времеизмерването. Независимо от това колко често ги коригираха, обществените часовници непрестанно се разминаваха. Компютрите ставаха ненадеждни и пътят от едно място до друго понякога отнемаше двойно повече време. Хората на Кстаска си шепнеха многозначително и кимаха с разбиращ вид. Някои участъци от кораба се движеха в различно време.
В заслепяващата светлина на Понса дежурният екип полагаше отчаяни усилия да поддържа някакво равновесие.
— Ей, нали знаеш, че файлът беше в онази директория, а сега го няма, не, намерих го, но на съвсем друго място…
Всеки беше подпрял до монитора си новия тотем за късмет — космата фигура на миниатюрен перк, до който се допираха от време на време. Наоколо щъкаха автоматични подноси за храна, заредени с чили и ядки. Астроскопите пърхаха, сетне замръзваха за миг и отново започваха да трептят.
Комисарят по извънредните обстоятелства се бе настанил зад монитора на капитана и притискаше с пръст слушалката в ухото си. Срутване на покрива бе прекъснало достъпа до един страничен тунел в Пещерата на Хаоса. Търсеше капитана, за да вземе някакво решение, но той самият не знаеше какво да я посъветва.
Цялата тази суматоха уморяваше безкрайно Табита.
— 60% от енергията се осигурява от тредголдовата система, 40% от местни източници…
И всичко това беше много повече, отколкото й се искаше да знае.
— Алис! — извика тя.
Комисарят прехапа ядосано устни.
— Капитане, сигурно си спомняте, че Съветът се съгласи да наложи лимит от десет хиляди скутари за работата на аварийно-ремонтните групи, а над тази сума да се иска специално разрешение…
Тя изрита ядосано стола.
— Ами дайте го това разрешение! Алис!
Табита се включи в таламичната мрежа и избра една аналогова карта на активността. Мразеше канцеларската работа. Напоследък всички край нея говореха неща, които не разбираше.
— Някои хора не могат дори да си избършат задниците, без да поискат разрешение — промърмори тя.
Понтийците край пултовете се закискаха. Обичаха да мислят за себе си като за анархисти, интерфейсни сърфисти, които не отговаряха пред никого другиго, освен пред боговете на скоростта и трансфера на информация. Те поглъщаха гигантски количества захар и тъпчеха кафето си с амфетамини. Всички бяха човеци. В началото сред тях имаше и веспанци, но по някое време престанаха да идват, на дежурства.
— ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ — обади се с любезен глас Алис.
— Беше ли там долу? — попита Табита.
— АЗ СЪМ НАВСЯКЪДЕ — отвърна Алис.
— Един момент. Таламус? Кстаска? Искам да чуя подробен доклад за щетите.
— Вътрешна фрактура и разрив, над 615 метра в хоризонтална посока, Окципитални нива 88 до 92. Преустановено напълно подаването на вода, енергия, липсва връзка. Въздух 60,20% и се покачва. Шестима мъртви, двайсет и шест ранени, девет в критично състояние. Ранените…
Видеокартина от мястото на бедствието: хора със смазани крайници, носилки.
— Пропусни това — нареди Табита. — Алис?
— ЕНЕРГИЙНОТО НИВО СПАДА — докладва корабната личност. — МНОЖЕСТВО СИГНАЛИ ЗА ПОВРЕДИ ОТ РАЙОНА НА БЕДСТВИЕ. ОКСИЖЕНАЦИЯТА НА ИЗЛОЖЕНИЯ АНАЛОГ ВЕРОЯТНО НАДХВЪРЛЯ ПОВЪРХНОСТНАТА АКТИВНОСТ ПРЕТОВАРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ВЕРИГИ ДО 89% С ОБРАТНА ВРЪЗКА.
— Какво казва тя? — обърна се Табита към най-близкия клавиатурен жокей.
— Казва, че има главоболие — обясни понтиецът, подпрял лакът на бюрото.
— КОРПУСНИЯТ ИНТЕГРИТЕТ НЕНАРУШЕН — продължаваше да нарежда безтелесният глас, който постепенно изтъняваше. Може би засегнатият регион имаше нещо общо с гласовите функции, мислеше си объркано капитан Джут. Или останките от предишните личности притежаваха известно надмощие в Окципиталния район.
— Как е твоят интегритет, Алис? — попита тя.
— ИНТЕГРИТЕТЪТ МИ Е НА ЗАДОВОЛИТЕЛНО НИВО, БЛАГОДАРЯ — бе светкавичният отговор.
— Твоят, може би — поклати глава капитанът.
Защото това не беше Алис. Не беше нейната стара приятелка и сътрудничка. Някакъв непознат, може би извънземен вирус бе изял Алис, личността, пластината и всичко останало и сега използваше от време на време нейния глас по все още неразгадаеми причини. Капитан Джут си спомни търсенето на Алис на Венера, когато се наложи да разравя с голи ръце останките от разбития кораб. Помисли си за Доджър Гилеспи, която кръстосваше тунелите по следите на неуловимия крадец. Изведнъж си представи как една гигантска капеланска личинка изгризва кораба отвътре. Почти усещаше присъствието й, неумолимото скъсяване на дистанцията, докато чудовището поглъщаше лакомо всичко, което се изпречваше на пътя му.