![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Понтийците бяха замлъкнали. В купола не се чуваше никакъв звук, дори къркоренето на кутийките за кола бе утихнало.
Капитанът почувства, че й се вие свят. Не можеше да си спомни за какво бе мислела допреди минутка. Беше нещо важно, драматично.
— Целият проклет кораб се разпада — рече капитан Джут.
Телохранителите й замръзнаха и започнаха да оглеждат околните бюра за признаци на недоволство.
Тя включи новините. Грамадни роботи от клас „Кас“ разчистваха разрушенията, като товареха парчета от натрошена матрица и изолация. Приличаха на жълтеникави метални мравки, събиращи трохи. Комисарят по извънредните обстоятелства разговаряше с един трант с оранжев, светлоотразителен елек.
— Хубаво — каза тя и се надигна. — Кени, да вървим.
Отне им доста повече от предполагаемото време, за да стигнат от Понса до най-външните пещери.
По пътя капитанът и телохранителят й бяха пресрещнати от улична гадателка. Косата й беше разчорлена, тялото й лъхаше на пот и застояло.
— Нещастия и разруха! — крещеше тя. — Серафимите са превзели Луната!
Капитан Джут си спомни мястото, където се беше родила — Порт Спокойствие, километри от антисептични коридори, изпълнени със студена звездна светлина. Представи си човекоподобните свръхсъщества, които крачат безшумно в големите си стоманени ботуши по скованата от вечен студ лунна повърхност и изгарят пустите морета с фосфорнобелия блясък на техните експериментални енергии.
— Какво пък — щом й било писано — повдигна тя рамене.
След това натисна педала и продължи нататък.
Когато свиха в пещерата, пътят им се оказа препречен от малка тълпа зяпачи. Никой не викаше възторжено при появата й. Това беше Окципитал. Територия на виртуалните приключения. Момчета и момичета с екзоскелети, които се бъхтеха едни други, чалнати на тема насилие чудаци със силикон в мозъците си. Тук авторитетът се измерваше със скалпове и бързина на рефлексите. Докато се промушваха между бариерите, тя забеляза, че присъстващите гледат Кени и преценяват възможностите му.
В зоната на разрушението спасителните операции вървяха към своя край. Машините си бяха отишли, но мъглата от прахоляк все още висеше във въздуха. Ремонтни роботи прокарваха кабели, издигаха подпорни съоръжения и чистеха по-дребните отломъци. Човекът, който ръководеше операцията, й се стори познат от съвещанията на Съвета. Някой си Риков, Ланс Риков, ето кой беше. Носеше червена барета.
Комисарят я видя и изтича насреща й. Едва чуваше гласа му над воя на машините.
Местните жители седяха мълчаливо край запалените огньове, пушеха цигари и се преструваха, че не им пука. Изглежда не желаеха да стават обект на чуждо съжаление. Носеха найлонови дрехи с гофрирани съчленения и огромни ботуши с лепкави подметки. Имаха дълги, несресани коси, пристегнати на челата с ленти.
Табита Джут приклекна до тях.
— Кой е умрял? — попита тя.
Те я погледнаха неразбиращо.
— Има шестима загинали — припомни им тя. Една млада жена се размърда.
— Мери Тийнейджърчето… Страстната Маргета… Сара Морската болест… Голобрадия Хари…
Гледаха я с нямо обвинение в очите. Господи, та те бяха деца. Защо я ненавиждаха? Кое ги възмущаваше? Безсилието, ето какво. Невъзможността да върнат записа обратно, да прекрачат назад във времето. Но нима тя бе виновна за това? От ушите им висяха керамични черепчета, в коланите им бяха затъкнати ножове, но най-потискаща от всичко беше тяхната детска невинност.
— Можете да задържите машините — рече им тя. — Задръжте всичко, което ви е нужно, за да почистите мястото. — Тя махна с ръка. — На моя сметка — добави към комисаря, който стоеше зад нея.
Те я изгледаха с нескрита подозрителност. Излишно беше да чака благодарност. Дори в очите на Кени се четеше вяла насмешка. Капитан Джут неволно потрепери. Тук всичко беше ужасно, грозно, неудобно. Тя обърна гръб на смълчаната група, закашля се и пъхна незабелязано едно хапче в устата си. Горчивият му вкус й се стори истински деликатес. Само след миг почувства разстилащото се по тялото й облекчение. Изведнъж й хрумна нова идея. Капитан Джут се наведе към групичката и им протегна стъкленото шишенце с таблетките „Обиколен път“.