Открадни си свят [bg]

Тими, кеирнски териер с носна кърпичка, завързана за нашийника му, седеше неподвижно и душеше отвора в стената. Той захленчи, облиза се нервно и изглежда се поколеба дали да не изръмжи. Вместо това наостри уши.

Момчето се извърна и погледна към капитан Гилеспи.

— Той чува нещо — рече й с поверителен глас.

Скоро всички вече го чуха: драскащ, ровещ звук. Като че идваше от пода под тях.

Първият ловец се подаде от отвора. Лицето му бе изцапано, от косата му стърчаха клонки.

— Мисля, че ще успея да премина — обясни той на Ксавир. — Подайте ми онзи лост — той остави пушката и се пресегна за металния лост. Малко след като изчезна, откъм отвора се разнесе глухо тропане. Дращенето също се усили, после се разнесе пукот и стената се разтърси. Последва вик, изстрел, нови изстрели, придружени от ръмжене и писъци.

Изведнъж в канала нахлу бяла вълна от гърчещи се, подскачащи, извиващи се телца, покрити с мазни, настръхнали пера. Те се нахвърлиха върху ловците, впивайки острите си зъби в дрехите и оголената плът. Едно от зверчетата яздеше на гърбовете на две други и размахваше над главата си ръждясала верига. Някои от тях имаха жалки остатъци от дрехи, парцаливи кърпи, завързани около змиевидните им вратлета, копчета и етикети: МАРЛОЦИ, ЧЕРВЕНА НИШ…, … НИКС.

— Мътните го взели! — извика с видимо облекчение Доджър. — Това са перки!

Момчето в краката й скочи и изкрещя уплашено:

— Тими!

Кученцето се бе хвърлило право във водовъртежа от телца. Сред тълпата цареше паника, повечето бягаха назад, към хълмовете. Роналд получи удар с верига през лицето и се свлече долу сред зъбите и ноктите. Отново прогърмяха изстрели. Само свещеникът крачеше безстрашно и размахваше своето разпятие.