Драконът на Арканите [bg]

В двореца на Ястреба капитанът на Остриетата заповяда на Андре да оседлае конете и повика всички от подножието на голямата стълба. Анес и Балардийо пристигнаха, веднага след тях се появиха Ленкур и Марсиак.

— Е? — запита младата баронеса. — Какво става?

Преди да отиде на срещата, Ла Фарг отказа който и да било да го придружи. Все пак обяви, че идва с вести за Италианката.

— Знаем къде се намира Италианката — рече той. — Пазят я в стара кула. Мястото се нарича Черната гора.

— Познавам го — заяви Марсиак. — На брега на Сена е, по горното течение, недалеч от Париж.

— Сведението сигурно ли е? — пожела да се осведоми Ленкур.

— Доколкото е възможно.

— От кого е?

Ла Фарг нямаше представа как Пазителите бяха открили къде се намира затворничката. Най-неприятното беше, че не можеше да разкрие откъде има информацията.

— От един агент на Кардинала — излъга той.

Но Анес се безпокоеше за друго:

— Все още ли Алесандра е пленничка на драките, които я отвлякоха?

— Вероятно да.

Настъпи мълчание, което Марсиак наруши, след като си направи сметката.

— Те бяха трийсетина души, преди да ни нападнат, а оставиха десет трупа. Следователно ни чакат двайсет въоръжени и готови на всичко драки. Дори ако не броим командващия ги дракон, са прекалено много.

— Ние сме само петима — добави Балардийо.

— Сен Люк липсва ли? — учуди се Ла Фарг.

— Да, капитане.

— Къде е?

— Нямам представа — призна Марсиак.

Капитанът на Остриетата изруга. Но нямаше време за гневни изблици.

— Не бива да чакаме да се появи. Пригответе се. Искам да тръгнем след по-малко от час.

Присъстващите се поколебаха, след това приеха, тъй като не можеха да оспорят авторитета на своя капитан, въпреки съмненията си.

Само Анес предложи:

— Поне ми позволете да отида да потърся Лепра, капитане. Необходима ни е неговата рапира.

— Добре. Но не се бави.

— Колкото до моя милост, ще имам нужда от магьосническата си чанта — промърмори Балардийо.

Ленкур го чу и смръщи вежди, но разбра за какво става дума по-късно, когато видя стария войник да се появява с торба през рамо, пълна с гранати. Анес възседна първия попаднал ѝ кон, който Андре беше оседлал, и извика:

— Ще се срещнем при вратата Турнел.

След това смушка хълбоците на животното и напусна двора на двореца в галоп.

Ла Фарг я гледаше как се отдалечава, и си помисли за Сен Люк. Обезпокоен, той предчувстваше колко ще им липсва смъртоносната ефикасност на мелеза.