Подземен свят [bg]

Призрака бе отрасъл с истории за красиви светлинни спектакли. В най-лошия случай очакваше артефактът да е просто лъскав талисман. Стана обаче свидетел на съвсем друго.

— Е, сега е в грешни ръце — отбеляза той.

— Не за дълго.

Под тях се чу вик:

— Хайде! Отиваме в тунела под Темза.

— Скоро ще разчистят брега. — Итън забарабани нервно по пръстта. — Артефактът обаче сигурно е преполовил пътя до Старик.

Призрака не го слушаше. Вече му беше все едно. Мислеше за заповедта, която бе чул. „Тунелът под Темза.“ Тамплиерите знаеха за Маги — знаеха, че чрез нея могат да се доберат до него, а чрез него — до Итън, а вероятно артефактът не им беше достатъчен. Искаха да смажат асасините.

— Трябва да отида при Маги.

— Аз трябва да тръгна по следите на артефакта — каза Итън. — Твоята съвест ти диктува да се върнеш в тунела, моята ме тегли в друга посока.

— Върви след безценния си артефакт — махна му горчиво Призрака и се изправи.

Шест мили деляха Лайнстър Гардънс от тунела под Темза. Тамплиерите имаха преднина и пътуваха с карета, но Призрака беше бърз и целеустремен и познаваше добре маршрута. Успя да стигне дотам за час.

Но се оказа, че е закъснял. Пред осмоъгълния мраморен вход вече бяха подредени файтони. Наоколо се щураха мъже с факли и лампи. Други тичаха и крещяха. Чуваше се зловещо тупане на палки и в отговор отекваха болезнени стенания. За обитателите на тунела схватките бяха ежедневие, но не бяха свикнали на толкова злостни, разрушителни и целенасочени набези.

А целта?

Да заловят Маги.

Той обаче нямаше да им го позволи. Този път нямаше да се провали.

Сред хаоса Призрака зърна Харди Две. Последният оцелял главорез на Кавана стоеше до карета с револвер в едната ръка, с другата стискаше раненото си лице и крещеше заповеди:

— Доведете старицата! По-бързо!

Нямаше и следа от Марчънт, но Призрака предположи, че Итън е прав — артефактът пътуваше към Крофърд Старик. Успех, Итън. Направѝ своя избор.

Призрака притича край няколко вкопчени в схватка тела през входа на тунела и влетя в преддверието. Край бариерата сблъсъкът беше най-разгорещен. Сред стената от тела зърна посребрилата коса на Маги. Тя крещеше и ругаеше с пълно гърло. Тамплиерите я дърпаха, за да я изтеглят над бариерата, а другарите ѝ от тунела се опитваха да я спасят, но не бяха достатъчно снаряжени. Тамплиерските палки и ножове се вдигаха и спускаха и окуражителните викове се превръщаха в болезнени писъци. На Призрака му се стори, че вижда детектив Хейзълуд някъде сред морето от хора, но лицето му мигом изчезна. След секунда осъзна, че не чува командите на Харди Две, и в същия момент глас изотзад му просъска:

— Проклет кучи син…

Харди Две беше десничар. Носеше „Уебли“, който биеше надясно.

Призрака взе под внимание двата фактора, завъртя се и се сниши под ръката на Харди Две. В същия момент със задоволство чу как въздухът се разцепва на цели десет сантиметра встрани от главата му. После проехтя писък. Един тамплиер по-малко, помисли си Призрака и прекърши ръката на Харди. Грабна кортика, затъкнат на кръста му, и го заби в гърдите му.