![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Томас наклони мяха и глътна малко. На вкус беше като леко уиски, но вкусът не беше слаб. И все пак се вливаше в гърлото толкова гладко, че не пареше. С удоволствие изпи още няколко глътки и веднага усети колко му е олекнало.
Запуши внимателно мяха, подреди припасите в торбата и с голямо усилие я премести така, че Великанът да я достига с ръка. Питието сгря корема му и Томас си каза, че скоро ще му се прииска да чуе още някоя история. Но докато се наместваше по-удобно по гръб на носа на лодката, здрачът се превърна в кристална тъма и звездите се показаха като разбягали се деца. Дори не усети, че задрямва.
Сънят му беше тежък. Влачеше се претръпнал през мъчителни видения за умиращи луни, кланета и безпомощна пред гаврите плът, накрая се озова проснат до предната броня на полицейска кола. Хора от града се бяха скупчили в кръг около него. Погледите им бяха твърди като кремък, всички усти се изопваха в една и съща гримаса на отхвърляне. До един сочеха ръцете му. Той вдигна китките си пред очите и видя, че навсякъде изпъкват лилави петна на проказа.
После дойдоха двама здравеняци в бели престилки и го сложиха грубо на носилка. Линейката беше спряла наблизо, но двамата мъже не го понесоха веднага натам. Не помръдваха сякаш за да го покажат по-добре на тълпата.
В кръга от хора пристъпи полицай с очи, застинали от презрение. Наведе се над Томас и му каза строго:
— Изпречихте ми се. Това беше неправилно. Нямате ли съвест!
Устата му лъхаше на розово масло. Зад полицая се обади още някой с лицемерната благост на адвоката на Джоан:
— Това беше неправилно.
В един и същ миг всички в тълпата избълваха кървави съсиреци на асфалта.
„Не вярвам в това“, рече си Томас.
И елейният глас не закъсня:
— Той не ни вярва.
Тълпата нададе безмълвен вопъл, породен от реалността и яростното натрапване на фактите и го стовари върху Томас с такава сила, че той нямаше отговор, уплашен до смърт.
Хората от града заговориха в един глас:
— Мъртъв си! Не можеш да живееш без общност, а ти не принадлежиш към никоя. Не можеш да живееш, ако никой не милее за теб.
Този хор прозвуча като смазващ грохот. Щом млъкнаха, Томас усети въздуха в дробовете си като чакъл.
След доволна въздишка мазният глас промълви:
— Откарайте го в болницата. Излекувайте го. За смъртта има само един подобаващ отговор. Излекувайте го, а после го изхвърлете.
Двамата санитари напъхаха носилката в линейката. Преди да затръшнат задната врата, той видя хората от града да си стискат ръцете с лъчезарни усмивки. Линейката потегли. Томас пак погледна ръцете си отблизо — лилавите петна плъзваха от китките към лактите. Гледаше ги с ужас и стенеше: „По дяволите, по дяволите…“.
Но тогава някой му каза със звънлив глас:
— Не се страхувай! Това е сън.
Новото спокойствие го зави като топло одеяло, само че Томас не го усещаше с пръстите си. Линейката продължаваше по пътя си. Нуждаеше се от тази завивка и стискаше празния въздух, докато кокалчетата на юмруците му не побеляха.
Вече не можеше да понася тази мъка. Тогава линейката се преобърна и той пропадна в бездната.
12.
Весел камък
Кожата на лявата му буза вече го болеше от натиска и това го измъкна от дълбините на съня. Под главата му бълбукаше вода, все едно беше полегнал на чакълестото дъно на плитчина. Направи усилие да се отърси от унеса. Тръсна глава два пъти и коравото ложе под него се разлюля. Надигна се, но главата му запулсира мъчително от удара в пейката. Той се хвана за дъската и седна, за да надникне над планшира на лодката.
Откри, че околността се е променила неузнаваемо. Нямаше и слабо подобие, дори следа от пищността на Анделейн. На североизток високи отвесни канари ограждаха реката. На запад се простираше сивкава, безплодна равнина, негодна пустош като огромно бойно поле, където са били изтребвани не само хора. Изпепеляващият огън и пролятата кръв бяха отнели на пръстта свойството да се възражда. Неравна ограбена земя, в която само хилави дръвчета се вкопчваха в живота край Реката на утехата няколкостотин разкрача пред лодката. Вятърът носеше необичаен полъх на изгоряло — натрапчив спомен от невиждано злодеяние.
А вече се усещаше как притокът разбърква течението на Реката на утехата и замърсява бистротата й с тиня и отломки. Томас се вкопчи с двете ръце в дървото, за да не го подмята клатенето на лодката.