![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Опита се задоволи любопитството си, без да пита направо.
— Справи се чудесно. Как успя? Пък и не ми каза какво задвижва лодката.
Намръщи се — думите прозвучаха нетактично в собствените му уши.
— Поискай да чуеш друга история — въздъхна Великанът. — Тази е дълга почти колкото историята на Земята. Аз не мога да ти обясня същността на живота тук.
— Нали не знаеш кратки истории — поклати глава Томас.
Този път Сол по сърцето се усмихна вяло.
— Вярно си е. Е, заради теб ще бъда по-кратък. Но обещай и ти да ми разкажеш история после… Нека да е рядка, каквато аз не бих могъл да си спомня. Нуждая се от това, приятелю.
Томас кимна сговорчиво.
— Добре — каза Сол по сърцето. — Ти хапни, докато разказвам.
Подсетен, Томас се учуди разсеяно на острия си глад и порови в торбата. Сдъвка припряно малко месо и сирене и си освежи устата с мандарини. Великанът подхвана с глас, угаснал от преумора:
— Времето на Деймлон, Приятеля на Великаните, свършило, преди моите сънародници да изградят докрай Кьоркрай — техния дом в Морска шир. Те изваяли Твърдината на Владетелите, както я наричат хората, в самия склон на планината, преди да започнат да работят в дадените им от Владетелите земи. Лорик вече бил Върховен владетел, когато довършили Кьоркрай. Тогава предците ми обърнали погледи навън — към Изгревното море и към дружбата си с хората на Земята.
— Познавачите и на лилианрил, и на радхамерл желаели да усвоят знанията на Великаните, а времето на Лорик, Гасителя на злото, донесло голям възход на лилианрил. За да помогнат, на Великаните им се налагало да пътуват често до Твърдината. И били доволни, защото великолепието на Весел камък винаги било ярко и свежо.
— Но и тогава, както и днес, на Великаните не се нравело дългото ходене. Предците ми не забравяли за реките, които текат от Западните планини към морето, и се захванали да си направят лодки. Може би знаеш, че е невъзможно да се стигне с лодка дотук от морето — онзи Земелом, където е Грейвин Трендор, е непреодолима преграда. А никой, особено пък Великан, не би пожелал да мине с лодка през Омърсените клисури, започващи от Голямото блато. Затова Великаните изградили пристани нагоре по течението над Грейвин Трендор и теснините, които сега наричат Коварното ждрело. Погрижили се винаги да има лодки като тази и там, и под Сбраните водопади до Твърдината. Така изминавали поне двеста левги по водата, която ние толкова обичаме.
— Лорик и познавачите на лилианрил искали да улеснят Великаните в това пътуване. Използвали силите си и произвели от гилден яка дървесина, която нарекли лор-лиарил. От нея е изработен и корпусът, и румпелът на всяка наша лодка. Древните владетели обещали и че когато се сбъднат зърнатите от тях знамения, които обещавали надежда за нас, сърцевината на гилдена отново ще ни помогне…
— Ех, стига толкова — внезапно въздъхна Сол по сърцето. — Казано накратко, аз задвижвам този съд. — Той вдигна ръка и лодката веднага се завъртя безцелно по течението. — Или по-скоро аз извличам мощта, скрита в дървото. На Земята има живот и сила, съдържа се в камъка и дървото, във водата и пръстта. Животът в тях обаче е по-притаен… позадрямал, бих рекъл аз. Нужни са и знания, и собствена сила — също и изпълнени с живот песни, за да го призовеш. — Великанът пак хвана румпела. — Затова ме наляга умората. Нямаше отдих за мен от нощта, преди да се срещнем.
Гласът му подсети Томас за изцедените сили на Трел, след като майсторът на грейвлингас върна целостта на каменния съд.
— Два дни и две нощи не позволявах на лодката да спре или да забави ход, макар че сега усещам слабост и в костите. — Сол по сърцето забеляза изненадата на Томас и добави: — Да, приятелю, ти проспа непробудно две нощи поред. През това време изминахме повече от сто левги. — Той помълча и промърмори: — Случва се с хората, когато вкусят от диамантеното питие. Но ти се нуждаеше от тази почивка.
Томас поседя безмълвно, забил поглед в дъното на лодката сякаш се канеше да го пробие. Устата му се изкриви скептично, когато вдигна глава и каза:
— Вече си починах. Мога ли да ти помогна?