![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Някъде над тях зазвъня камбана и по високите крепостни стени щръкнаха върховете на копия, или може би на стрели, разположени светкавично на позиция, щом бяха видели новопристигащите.
Вечното светилище — ако бе имало друго име, то това име е било загубено някъде назад във времето, както бе съвсем сигурно, че всеки завоевател би се загубил, докато прекоси облаците — не бе построено на самия връх на планината, то бе вдълбано в нея от изкусен човек на изкуството, прекроил един най-обикновен планински връх заострен към небето, с безбройни щръкнали непристъпни скали, където бяха разположени кулите, подобни на мюсюлмански минарета. Иън наистина не се сещаше на какво друго би могъл да ги оприличи. Те се извисяваха безкрайно високо, а други шест по-малки кулички се издигаха на половина на тяхната височина.
Крепостните стени и балюстрадите бяха много подобни на онези, които Иън бе видял във Фалиас, Градището на Пламенния Род, но тук площадите не представляваха покриви на по-ниските нива, както бе във Фалиас, а стърчаха от самия склон на планината също като гъби или корони на дървета. По всяка вероятност вътре имаше и стълбища, но отвън, по голата скала, се виеха десетки стъпала, необезопасени от странични перила, но въпреки това Иън забеляза по тях множество фигури, което показваше, че стълбите не са само за декорация, а се използват непрекъснато.
На местата, където бяха зейнали пукнатини в скалното лице, бе избуяла зеленина, но така умело разположена, че ставаше ясно, че пукнатините не са се появили случайно, а са били оставени там съвсем умишлено.
На Иън много му се искаше да се обърне към Хоузи и да го поздрави за великолепно свършената работа, но това, най-меко казано, щеше да бъде изключително неразумна постъпка.
Младежът така и не успя да види порта: широкият път по тясната седловина между двата върха потъваше в тъмна широка дупка от едната страна на планинския склон.
— Забележително е, нали? — каза Хоузи, когато се изравни с двамата отпред. Конниците на Бранден дел Бранден не направиха никакъв жест или движение, за да го спрат.
— И аз си мислех същото — каза Иън. Много му се искаше да попита Хоузи нещо от рода на: „Ти какво, да не би да си просиш потупване по рамото?“.
Само че не бе никак разумно да се предполага, че никой от спътниците им не говори английски, не и в момент като този.
Както сам Бранден дел Бранден бе подчертал, невинаги бе добра идея да се осланяш на предположенията си.
Докато пресичаха седловината, Иън огледа внимателно стръмния склон от едната страна на планината, скрит някъде в облаците в ниското. Падането щеше да се окаже дълго и мъчително.
Той поклати глава. Слава богу, че не бе така нареченият Вречен войн; щеше да е необходимо много повече от едно пророчество — дори и да вярваше във въпросното пророчество, нещо, което категорично щеше да отрече преди една година — за да го накара да премине по този път, когато е добре защитаван, дори и да можеше да открие как се стига до това място през мъглата и облаците.
Хората от Владенията ставаха изключително суеверни, когато ставаше въпрос за нападение тъкмо по този път.
Не, не беше това. Ако контролираш гърлото на бутилката, нищо няма да влезе в самата бутилка без твое позволение. Една съвсем малка бойна част ще успее да удържи този път безкрайно дълго срещу огромна армия нашественици. Нямаше да има никакво значение, ако числеността ти надвишава тази на противника с десет към едно, абсолютно никакво, стига да не е предвидено да се сблъскате лице в лице, наистина нямаше значение, ако противникът очакваше подкрепления отнякъде наблизо, докато твоите провизии и подкрепления трябва да се изкачат до позициите ти по дългия виещ се път.
Не, те не се страхуваха, че някой може да се опита да нахлуе по този път. Иън съвсем не бе сигурен, но предполагаше — а по всяка вероятност и те също — че един Скрит Проход, който водеше от, да кажем, от Средището във Вандескард към Владенията, може би излизаше тъкмо в банята на Вечния Наследник, а Вреченият войн можеше във всеки един момент, без всякакво предупреждение, да поведе отряд вандестийски лъконосци през банята на Негово Височайшество, или както там го наричаха.
Беше много лесно да се присмива на страховете им, поне наум, без да им казва нищо, но добре разбираше колко страшна може да се окаже една атака през някой от Скритите Проходи. Нямаше човек от Хардуд, който да не помни Нощта на Чедата и да не подчертае, че никой от съседите и приятелите не би отказал да поеме смяната си край дупката, защото всички бяха изпълнени с разбиране и знаеха, че докато подобна възможност съществуваше, никой нямаше да може да спи спокойно.