![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Оръжието му беше, със сигурност тук не можеше и дума да става за съвпадение, много подобно по форма и размер на Убиеца на гиганти: технически погледнато сабя — с два достатъчно остри ръба, излизащи от върха, източен също като игла — но на практика много подобна на шпага. Мечът на Бранден дел Бранден имаше семпли гравюри за украса, които всички използваха тук, докато Убиецът на гиганти бе снабден с ефес, подобен на чашка, поставен от Хоузи, защото Иън предпочиташе ръката му да е добре защитена.
Пое Убиеца на гиганти в ръка — изведнъж се почувства неестествено добре, както винаги, когато стиснеше оръжието — и го вдигна в простичък поздрав.
По стандартите на Средните владения, това бе твърде арогантна проява. И тук, както и у дома, можеше да познаеш кои е бил учителят на дуелиста по поздрава, но тук, за разлика от къщи, ако поздравиш сравнително простичко, означаваше, че си sui generis, но това за Иън нямаше значение. Поздравът на Бранден дел Бранден бе сложен, нещо като лист, по който Ториан Торсен можеше да разгадае много, но за съжаление него го нямаше, а острието на Бранден дел Бранден сочеше в гърдите на Иън.
Младежът направи предпазлива крачка напред, докато противникът му скъси разстоянието с един — единствен отскок.
След няколко минути сабите им се кръстосаха, но Иън много добре знаеше как да отбие удара. Бранден дел Бранден обичаше да се надува и никога не би използвал простичка атака, когато имаше възможност да демонстрира, че владее нещо по-СЛОЖНО.
Иън сдържа усмивката си. Все едно че участваше в двубои с един свой по-млад двойник: противникът му се биеше като дуелист с рапира, решен да демонстрира всеки трик, всяко умение, на което е бил научен. Париране и рипост, след това контрарипост, който отвеждаше острието от ниска към висока позиция или от висока към ниска.
Това бе прекалено лесно. При боя с шпага, както и при дуелите и в истинския живот, побеждаваш сложните похвати със семплост.
Отбиваш многобройните натруфени атаки, останалите опити за нападение, както и напъните да те приклещят и накарат да играеш по техните правила. Не му позволявай да отбие острието ти, възползвай се от атаката, а при отстъплението контролирай внимателно разстоянието. Не се бий като дуелист с рапира, не се опитвай да му демонстрираш сложните похвати, които владееш, просто изчакай възможността да приключиш дуела по най-простичкия възможен начин.
Търпението беше незаменимо качество. Един дуел бе състезание, в което не се демонстрираше сила, а излизаха наяве слабости. Не бе задължително да си по-добър от опонента си, за да го победиш, в повечето случаи победите се осъществяваха от хора, които се възползваха от чуждите грешки, като се стремяха самите те да не допускат грешки.
Затова: биеш се простичко и не забравяш нито за миг, че за едно докосване, за едно порязване, за една победа е необходимо да протегнеш ръка, но щом протегнеш ръка, тя попада в неговия обсег и можеш да бъдеш наранен.
Обсегът на Иън беше по-голям, докато Бранден дел Бранден бе по-силен и може би, но само може би, малко по-бърз.
Но всичко това нямаше значение. Той можеше…
Не. Иън изложи китката си, за да възпре чуждата атака, след това освободи оръжието и се протегна…
Бранден дел Бранден се сниши в ниска позиция, впусна се в нова атака, отби острието на Иън над рамото му, като при отдръпването проби отбраната на младежа и остави кървава бразда от алена болка на бедрото му.
Иън отби острието на Бранден дел Бранден настрани и се оттегли, куцукайки. Имаше момент, в който Бранден дел Бранден можеше да поднови атаката, и в този момент щеше да има възможност да отбележи второ докосване…
Но не, не това му бе целта, затова на Иън не му се наложи отново да отбива острието на противника си.
Очите на Бранден дел Бранден бяха разширени от изненада, когато съзря кръвта по острието си, както и тъмната резка от външната страна на дънките на Иън, но веднага се стегна и запази позата си, докато Иън най-сетне също се изправи и го поздрави отново.
В първия момент очите му се присвиха. Чудеше се дали наистина е било толкова лесно.
— Може би следващия път ще се представя по-добре, Бранден дел Бранден — каза Иън. — Но браво на теб — продължи той, а пръстенът на Харбард запулсира упорито на пръста му. — Много добър удар.
Все още не му бе приятно, че се е оставил да бъде победен и противникът да отбележи точка. Бранден дел Бранден нямаше за цел да спечели дуел до първа кръв, задачата му бе да прецени уменията на Иън. А погрешната му преценка го поставяше в губеща позиция.