Пурпурно небе [bg]

— Кълна се пред теб, че в това истина няма, че не съм и помислял за подобно нещо, че нямам подобно намерение. — Той поглади ефеса на Убиеца на гиганти. Колко му беше да рискува? — Затова предлагам на всеки, който е изпълнен със съмнение, да използва възможността на настоящия момент и да докаже верността на твърдението си със своята кръв или с моята.

„Слушайте всички, помисли си той. Ако се възползвате от тази възможност, зле ви се пише, да знаете. Ако се окажа Вречения войн, няма начин да ме победите, а тъй като аз не съм… защото съм си просто Иън Сребърния камък, който съвсем наскоро бе победен от Бранден дел Бранден е един кратък двубой до първа кръв, значи няма смисъл да се стига до нов двубой.“

— Моите братя и съмишленици от Вечното светилище ме чуват: дълго и внимателно бих обмислял възможността да предизвикам Иън Сребърния камък. — Гласът на Бранден дел Бранден се разнесе висок и доста по-различен, отколкото Иън го бе чувал преди. — Лесно можеше да ме победи в сблъсъка ни по един въпрос за неуточнена чест, но той успя да загуби, като прие да получи незначителна рана и така да се предпази от по-тежко, от по-страшно нараняване. Може и да е, но може и да не е Вреченият войн — това е въпрос, по който не мога да кажа много, а и не знам достатъчно — но съм сигурен, че е великолепен боец, обучен от самия Ториан дел Ториан старши. Освен това е толкова убедителен човек, че ако самият Вечен Наследник не ме бе предупредил за възможността той да постъпи така, щях с готовност да повярвам в твърдението на Иън Сребърния камък, че съм спечелил двубоя благодарение на собствените си умения и сили.

Иън избегна погледа му. Може би той не бе чак толкова умен и хитър, колкото изглеждаше в първия момент. Е, малката му измама очевидно не се бе получила особено успешно. Значи нямаше смисъл да си прави повече илюзии.

Иън не можеше да прецени дали очаква с нетърпение срещата с Вечния Наследник, или му е все едно. И в единия, и в другия случай щеше да бъде доста интересно. Точно както се казваше в старата китайска поговорка: „Дано да преживееш интересни моменти“.

Дариън дел Дариън подаде знак с възлестия си пръст, подобен на пръста на скелет, и някакво приспособление, което наподоби на Иън прекалено натруфено подвижно скеле за миене на прозорци по високите етажи, се спусна бързо към тях. Иън зае мястото си до Бранден дел Бранден и стисна здраво дръжката над главата си. Хоузи го последва и колкото и смешно да беше, му заприлича на онези кльощави бедняци, които редовно се мотаеха из метрото в Ню Йорк, докато Валин, прекалено нисък, за да достигне дори до ниските дръжки, стисна отчаяно лявата ръка на Иън.

— Никога ли преди не си се возил на такова чудо? — попита Иън.

Очите на джуджето се разшириха от страх.