![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Всичко това бе истина.
Но сега трябваше да остави горчилката за някой друг път. Ако не се съсредоточеше в предстоящия дуел, вместо да се връща към ужасния живот, наложен му от онова жалко подобие на баща, Бенджамин Силвърстайн, противникът му щеше да го разсече на две.
А каквито и да бяха намеренията на противника му, той държеше да остане цял.
Отпусна глава настрани и направи пълен кръг назад и напред, без да обръща внимание на сподавените шушукания и приглушения кикот, който от време на време долиташе от скупчените ездачи, вече слезли от конете.
„Хайде, тъпаци, давайте, смейте ми се.“
Бранден дел Бранден се бе съблякъл и сега го чакаше в неофициалните дрехи за фехтовка, които обикновено се носеха в Градищата: леки пантофи на босо, впити бели панталони с пусната отгоре бяла туника, силно пристегната в талията, която много приличаше на типичното за каратистите облекла, като се изключи дантелата и бродерията по долния край на дрехата.
Бяло като символ на невинност, може би? Или пък бяло, защото е прекалено трудно да се почисти, а благородниците от Градищата никога не правеха нещата по лесния начин, след като можеха да засучат нещо до неузнаваемост. А може би предпочиташе бялото, защото по него кръвта щеше да личи по-добре, а един дуелист от Градищата може и да настоява, че докосване с оръжието не е имало, ако знае, че ще му се размине.
Може би решението му бе комплекс от всички тези причини. Едва ли бедността бе принудила Бранден дел Бранден да зашие твърде неумело няколкото малки разреза на дясната ръка, както и по-големите на дясното бедро и на лявото коляно. Това му бе рекламата, най-вероятно загубените от опонентите точки, въпрос на гордост, може би нещо като Хайделбергския белег — като изключим факта, че няма начин да свалиш Хайделбергския белег от себе си и да го подхвърлиш на слугите вестри, които да го изперат вместо теб, когато всичко приключи.
А и Хайделбергският белег също като карта показваше как си загубил точки. Облеклото на Бранден дел Бранден за фехтовка разкриваше, че повечето от попаденията в проведените двубои са били отбелязани от него. Може би имаше прекалено голяма склонност да скъсява разстоянието, да се впуска в атака, да отбелязва удари.
С една дума, твърде много му се искаше да победи. Това си бе напълно естествено, да ти се иска да победиш.
Само че, когато ставаше въпрос за мъжете от Градищата, човек никога не можеше да бъде сигурен. За тях чест и хитрост бяха преплетени в изключително сложна и донякъде необяснима система — бе много възможно някои от разрезите да са умишлено направени, единствено с цел да заблудят противника, но също така бе възможно, ако те хванат да правиш подобна измама, да бъдеш не по-малко опозорен, отколкото фехтовчик, сдобил се с белега си благодарение на услугите на някой пластичен хирург.
Но точно сега всичко това нямаше никакво значение.
Иън можеше да го победи. Усещаше увереността в мускулите си, подсказваха му го костите, при това толкова убедено, че започваше да се плаши. Бранден дел Бранден не бе в състояние да го победи. Не тук, не днес, сигурно никъде и никога.
Иън се усмихна и свали плътната бархетна риза, за да си облече тениска Виланова, спечелена на първия дуел в колежа — Иън имаше много други тениски, спечелени в други учебни заведения. За момент се замисли дали да не остави ризата — защо да се напива с пот, след като можеше да я запази, но пък от друга страна, се зачуди дали стягането и напрягането на мускулите му няма да подскаже на Бранден дел Бранден намеренията му и да му даде представа какъв ще бъде следващият му ход.
Както на масата за покер, така и на пътеката за фехтовка, човек не би искал да се изпусне и да издаде намеренията си, дори и съвсем случайно. Не бе възможно винаги да печелиш, но когато нямаше тази възможност, нека гадовете срещу теб с кървава пот заработят всяка победа. Всяка една отбелязана точка. Всеки път.
Нищо не биваше да се дава даром, нито на човека, седнал срещу теб на масата за покер, нито на онзи в другия край на пътеката за фехтовка, не защото го мразиш, а защото всяка точка, която спечелиш, всяка точка, която си извоюваш, си е само твоя, а в този свят толкова малко неща са истински твои.
Бранден дел Бранден взе меча си и проряза с него въздуха няколко пъти.