Обречена на ранен гроб [bg]

— Оправи я! Оправи я!

— Ще ни кажеш ли каквото искаме да знаем?

— Да!

Въздъхнах и измъкнах ножа.

— Иън?

Канел все още пищеше, когато Иън разряза дланта си и покри устата й с нея.

— Стига си ревала и гълтай.

Тя преглътна над дланта му. За секунди кървенето спря и раната в ръката й изчезна.

Гери не можеше да откъсне очи от възстановената ръка на Канел. Тя потрепери и потри собствените си ръце една в друга като по рефлекс. Бях по-загрижена за лицето на Канел. Преценявах дали ще спази думата си или няма.

— След като установихме, че съм в наистина отвратително настроение, нека преминем на въпросите и отговорите. О, и ако ме накараш да използвам отново този нож… Няма да излекувам нищо, което отрежа. Каква беше целта ти във Френския Квартал е Боунс?

Канел продължаваше да извива ръката си, докато се взираше в мен е ужас.

— За да го чукам, naturellement, и щом се уверях, че си разбрала за изневярата му, щях да го заведа при Грегор. Мари нямаше да допусне хората на Грегор в Квартала, въпреки че каза на Грегор, че той може да дойде.

Това беше нещо ново. Мислех, че никой не е допускан вътре.

Иън също беше заинтригуван.

— Ако му е разрешила да премине, тогава защо Грегор не се е срещнал е Криспин в Квартала и да го победи там, щом толкова много е искал да го убие?

Устата на Канел се изкриви.

— Грегор каза, че Боунс не заслужава честна битка.

— Или Грегор е просто един страхливец и иска да има преимущество — промърморих.

— Грегор е по-силен — възрази Канел, — но защо би позволил на опонента си да загине с чест, имайки предвид престъпленията му?

Нямах намерение да влизам в спор е Канел заради Грегор.

— Значи Грегор е получил Мари, Кралицата на Орлеан, на своя страна. Интересно.

Канел сви рамене.

— Мари каза, че Грегор може да нападне Боунс само извън пределите на града й, което беше причината да не позволи на Грегор да влезе в Квартала с войските си. Мари не искаше да взема участие и като накара Боунс да си тръгне, но Грегор я накара.

— Принудил я е?

— Non, не разбираш. Накара я. Неговата кръв я е превърнала в гул и Грегор убил другия създател на Мари в нощта, когато я променил, така че верността й принадлежи само на него.

Грегор се съгласи да освободи Мари в замяна, а Мари иска да се освободи от Грегор от около стотина години.

— А Боунс щеше да се довери на Мари, защото тя винаги гарантира безопасно преминаване по време на срещите си. — Този хитър, мръсен мухльо.

Канел всъщност се ухили самодоволно.

— Oui.

Гневът ми се превърна в лед.

— Това ли е всичко, Канел?

— Oui.

Обърнах се към Иън.

— Мислиш ли, че има още?

Той срещна погледа ми е равностойна студенина.